Адвокатът
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адвокатът». Краткое содержание книги:
— Търсим рецепцията.
— Открихте я. Аз съм управителката.
Аз и Сюзан тръгваме към басейна.
Жената е малко над трийсет, облечена с шорти и плажна блузка. Разглежда ни с интерес иззад тъмните очила, сякаш малцина посетители идват толкова далеч от градската шумотевица.
— Здравейте. Казвам се Пол, това е жена ми Сюзан. Видяхме това място отдолу. Изглежда много красиво. Ние търсим уединение. Дали случайно не ви се намират свободни места?
— В момента всичко е пълно — казва жената. — Мога да си запиша името ви и телефона.
Свалям тъмните очила. Усмихвам се най-сърдечно. Един приятел веднъж ми каза, че при разговор очите са по-важни от устата.
Жената не отговаря на усмивката и продължава да ме проучва иззад тъмните стъкла.
— Нещо краткосрочно ли търсите или за по-дълъг период?
— За цялото лято — казва Сюзан.
— Всъщност може да се заинтересуваме от целогодишен наем — добавям аз.
При тия думи очилата изчезват. Жената се усмихва.
— Може да се освободи нещо в края на месеца.
— Приемате ли деца? — задава Сюзан съдбоносния въпрос.
— Обикновено не. Но в момента имаме една жена с дете.
Бинго!
— Наистина ли? Чудехме се дали да доведем дъщеричката си — казва Сюзан. — Тя е осемгодишна…
— Също като детето тук. Много е кротко. И майката също. Право да си кажа, дори не знам дали е момче или момиче. Почти не излиза навън. Платиха до края на месеца. Но може да освободят всеки момент. Тази сутрин ми каза, че ще си тръгват.
— Кога?
— Не уточни. Преди края на месеца.
Сюзан се усмихва, но усещам в погледа й тревога. Ако наистина е Джесика и ако изчезне, повече няма да я намерим.
— Както казах, ако ми оставите име и телефон, мога да ви се обадя — казва жената.
— Има ли някаква възможност да видим къщата? — питам аз.
— Боя се, че не. Опитах се да я покажа миналата седмица, но наемателката отказа. Държи на уединението.
Кимвам. Не ми хрумва никакъв друг въпрос.
— Има ли от къщата изглед към океана? — сеща се Сюзан.
— За съжаление не.
Погледът на жената плъзва над рамото ми нагоре по склона. Сюзан също вдига очи натам. Аз се обръщам.
— От онези горе ли е? — пита Сюзан.
— Трети номер. Онази отдясно.
— Изглежда много красива — казва Сюзан. — Сигурна ли сте, че не можем да надникнем? Ще бъдем много дискретни.
Колко е мила. Изчакайте само да си вземем въжето и етера.
— Не мога да ви позволя. Съжалявам.
— С колко стаи е? Нямате ли архитектурен план? — Сюзан не пропуска нищо.
— За жалост нямам. Две спални, кухня и дневна. Две бани и тоалетна. Някои имат и малък хол. Не помня дали в тази имаше.
Сюзан се озърта към алеята, после оглежда безкрайните стъпала.
— Вероятно колите трябва да се оставят долу?
— Не, отзад има друг път — казва жената. — Можете да стигнете от града право до къщите.
— О, така ли? Колко удобно.
Виждам как Сюзан ме поглежда при тия думи. И двамата си мислим за едно и също. Питаме се дали този път е отбелязан на картата.
32
Поглеждам часовника. Седем и петнайсет. Слънцето почва да залязва над плажа като оранжева огнена топка, слизаща бавно зад канарите в края на полуострова.
След известно проучване успяваме да открием пътя, който лъкатуши нагоре зад къщите. На два пъти се изкачваме и слизаме по него. Зад всяка сграда има малък паркинг.
До номер три няма кола и ни остава да се чудим дали обитателите са там.
— Може да не кара кола — казва Сюзан.
— Може да сме сбъркали мястото — отвръщам аз.
— Не.
Сюзан е категорична. Сега чете инструкциите на бутилката с етер и съобразява как да не прекалим с дозата.
— Знаеш ли как се използва това чудо?
— Сипваш мъничко на парче плат и го притискаш върху носа и устата — обяснява Сюзан. Вече е купила от хотела малка хавлиена кърпа за тази цел. — Трябва само да я приспим за няколко секунди, докато й вържем ръцете и краката.
— Гледай да не дишаш, докато вършиш тая работа предупреждавам я аз.
— Знам.
Също като двама глупави разбойници ние седим в колата и четем от бутилката инструкции как се отвлича човек. Срещал съм подобни гении — всичките с дългосрочни присъди в разни места за лишаване от свобода.
— Един въпрос.
— Какъв? — раздразнено пита Сюзан.
— Ами ако й прилошее? Ако повърне?
Сюзан не е помислила, че Джесика може да се задуши със запушена уста. Тя оставя бутилката в голямата плажна торба до въжето, хавлиената кърпа и лепенките.