Адвокатът
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адвокатът». Краткое содержание книги:
Всички прозорци са отворени, за да влиза въздух. Насреща ни лъха жега като от великански сешоар.
— Не — крещя аз през рева на вятъра.
— Отпускарство? — пита шофьорът.
— Може и тъй да се каже.
Нека го нарича както си ще, само да гледа пътя и да не вдига ръка от волана.
— Нали ни водите в Кабо Сан Лукас? — обажда се Сюзан.
— О, si.
— Колко още остава?
— А, малко. А вий откъде?
— От севера — казва Сюзан.
— О!
Най-сетне му става ясно, че не ни е до разговори.
Протритите гуми се плъзгат по песъчливия път. Мексиканецът кара със сто километра в час и със свободната си ръка ни сочи къде последният ураган е отнесъл шосето, сякаш вече не сме видели достатъчно дерета и дупки. От време на време натиска клаксона и махва на някой подобен безумец, който отминава като светкавица в обратна посока — пак такси, натоварило norteamericanos за аерогарата. Скоростта в Кабо е мерило за мъжественост.
Десет минути по-късно отбиваме по алеята за Пуебло Бонита Бланка, една от високите крайбрежни сгради с изглед към края на полуострова.
Курортът се състои от луксозни апартаменти, на които ставаш собственик за определен период в годината. На летището рекламата им е толкова агресивна, че редовните посетители я наричат „борба с бикове“. Ако не внимаваш на слизане от самолета, може да си помислиш, че поръчваш такси, а всъщност да платиш такъв апартамент за уикенда, пробутан ти от печен търговец. Апартаментите принадлежат предимно на богати американци, които ги дават под наем на туристи.
Белите стени се извисяват като някаква мавританска крепост с добавени тук-там куполи от сини плочки по прищявка на архитекта. Вътрешният двор гледа към плажа и обкръжава басейн с размери на футболно игрище. От него започват стъпала към плажа, където океанската вода е тъмносиня, само покрай брега придобива цвета на патинирана мед, всъщност малко по-светъл заради кристалния бял пясък.
Настаняваме се в стаята и включваме климатика. За целта трябва да пъхнем в специален процеп магнитната карта, с която се отключва и заключва.
Стаята е гореща и задушна. Сградата е почти опустяла. Лятото на Мексиканската ривиера не спада към най-оживения сезон.
Оставяме моята карта в процепа, за да стане малко по-хладно. Взимаме другата и се отправяме към открития ресторант до басейна.
На тавана се въртят вентилатори, а откъм океана полъхва прохладен бриз. Край брега са закотвени много яхти и някакъв голям военен кораб. Моряците сигурно киснат по баровете. Често казват, че Кабо е една голяма кръчма. Тук няма какво да правиш, освен да се приличаш на слънце и да пиеш.
Идвал съм само веднъж — с Ники, малко след сватбата. Мястото се е превърнало едва ли не в собственост на омразните американци. Местните власти може и да не са съгласни, но основна обменна единица е американският долар. Навсякъде гъмжи от американски мъжкари около четирийсетте, които се мъчат да върнат отминалите хлапашки години, вършат все същите тъпи щуротии, както някога, развяват последните си остатъци от коса, вечер пият до припадък в Кабо, тътрят се към хотелите в малките часове, сутрин се будят с махмурлук и се хвалят как са ги пребили в града. Истинско приключение. Денем киснат в басейните или си крещят гръмогласно от балкон до балкон — всички задължително с ролекси и с бутилка в ръка.
Американските жени са предимно между двайсет и трийсет години. Пекат се на слънце, намазани с всевъзможни кремове и лосиони, някои водят и деца. Джесика Хейл лесно би се укрила на такова място.
Сюзан почти не е обелила дума, откакто се срещнахме в болницата. Питах я как е открила Джесика. Тя отговори уклончиво и се оплака от тормоза в съда. Реших да не настоявам. Ако Райън узнае какво търсим тук, сигурно ще поиска да започнем делото отначало и пак ще върти Сюзан на шиш.
Подозирам, че тя има две причини да се замеси и първата е твърде достойна за уважение. Ако може да направи нещо, за да отърве внучката на Джона от неприятности, ще се постарае. Другата е, че вече няма какво да губи. Не го казва с думи, но по поведението й съдя, че с нейната служба е свършено. Райън и неговите началници непрестанно ще набиват в главите на шефовете си, че Сюзан се е опитала да унищожи веществено доказателство и е прикривала заплахите на Джона. Вече смятат за утвърден факт, че тя не е сред пазителите на закона, а напротив — враг номер едно.
За успокояване на нервите Сюзан си поръчва маргарита с повечко текила.
— Да разбирам ли, че днес ще открием Аманда? — питам аз.
Сервитьорът пита дали искам нещо за пиене. Махвам с ръка. В момента чакам само отговор от Сюзан.
— Тук ли е? В града?