Траперът „Лешоядовия клюн“

— Чакай, докторе — каза, — трябва да носиш рогача.

— И на разпита ли?

— То се подразбира. Та нали той е corpus defektus[15], който ще те откара в иандиза, редом със зайците, които също така са трупове, на този свят тук.

— Ама аз съм невинен.

— Кажи го лично на хер хауптмана! Аз не разбирам криминалните дела така добре като него.

Лекарят бе принуден да нарами рогача, а Лешоядовия клюн понесе сака си. Ръцете им все още бяха заедно свързани. Когато бяха поведени през двора, американецът забеляза коня и ведра усмивка трепна за секунда на устните му.

Лудвиг изкачи с тях стълбите и отвори една врата. Лешоядовия клюн метна бърз поглед на ключалката. Влязоха и Лудвиг дръпна вратата.

— Те са тук, хер хауптман — доложи той. — Да снема ли рогача от доктора?

Старият седеше сред хората си с физиономия и достойнство на испански главен инквизитор.

— Не — отговори, — нехранимайкото и сам може да го стори.

— Ама нали е вързан.

— Вече е излишно. Развържи ги, и без това съм чувал, че престъпниците по време на разпит не бива да са оковани, така ще постъпим и ние тук.

Лудвиг развърза двамата арестанти. По лицето на Лешоядовия клюн още веднъж се ширна усмивка на доволство. Ветеринарят побърза да се закълне в своята невинност, още преди да е почнал разпитът.

— Хер хауптман — издигна той глас, — спрямо мен се извършва ужасна неправда. Аз не съм застрелял този сръндак и съм…

— Тишина! — прекъсна го с гръмотевичен глас Главния лесничей. — Тук само аз ще говоря. Който от вас двамата изговори и една дума, без да е запитан, да се сърди на себе си. Ясно?

Малкият премълча. Старият се обърна към Лешоядовия клюн.

— Другия познавам. Ти обаче кой си, а?

— Търговец на дивечово месо във Франкфурт — обясни запитаният.

— Как е името ти?

— Хенрико Ландола. Старият подскочи от стола.

— Хенрико Ландола? Гръм и мълния! Какъв си по народност?

— Испанец — излъга траперът, верен на ролята си. Капитанът го изгледа втренчено.

— Човече, дангалако, мошенико, негоднико! От кога търгугваш с дивечово месо?

— Само от няколко години.

— Какъв беше по-рано?

— Морски капитан.

— По точно морски разбойник, тъй ли е?

— Да — отвърна Лешоядовия клюн с пълно душевно спокойствие.

— Дяволът трябва да се е вселил в теб, олицетворение на всички низости! Хенрико Ландола! Ех, ето че най-сетне спипахме тоя тип! Но, човече, как се свърза с ветеринаря?

— Той ми приготвяше отровата, когато исках да пратя някой на оня свят.

От ужас малкият подскочи във въздуха.

— Всички добри духове, това не е вярно. Няма нито дума истина!

— Тихо, отровителю! — прогърмя капитанът. — Днес е денят на възмездието. Днес лично аз съдя. Днес ще смъкна маските на всички ония, които досега никой не е успял да демаскира. Хенрико Ландола, колко човека си отровил?