Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
— Агнес! — рече Роузмунд. — Виж само как си си изцапала ръкавиците! — И издърпа грубо момиченцето на крака. — На всичкото отгоре, си направила на нищо пелерината като седиш на мокрия сняг. Лошо момиче такова!
Киврин разтърва двете деца и каза:
— Роузмунд, развържи понито на Агнес. Време е да посъберем бръшлян. — Тя изтупа снега от пелерината на Агнес и се опита, без особен успех, да почисти бялата кожа.
Отец Рош беше застанал до магарето си и ги чакаше, но от лицето му още не беше изчезнало странното, сериозно изражение.
— Ще ти почистим ръкавиците като си стигнем у дома — каза Киврин набързо. — Хайде, трябва да тръгваме с отец Рош.
Повървяха няколко метра по пътя, по който бяха дошли, след което поеха в някаква друга посока, която ги изведе почти незабавно на друг път. Киврин не виждаше разклонението оттук и се зачуди дали то е някъде по-нататък по същия път, или е на съвсем друг. Всичко й изглеждаше еднакво — и върбите, и малките полянки, и дъбовете.
Беше й ясно какво се бе случило. Гавин се беше опитал да я отведе в господарската къща, но тя беше изпаднала в прекалено тежко състояние. Беше паднала от коня му, при което той я беше отнесъл в гората, където беше наклал огън. След това я беше оставил облегната на падналия клон, а той се беше върнал в селото за помощ.
Или пък беше решил да накладе огън и да остане там с нея до сутринта, а отец Рош беше видял светлината и се беше притекъл на помощ, след което двамата я бяха отнесли в имението. Отец Рош нямаше представа къде е мястото на спускането. Предположил е, че Гавин я е намерил под този дъб.
Видението, в която той се е надвесил над нея, докато тя седи облегната на колелото на каретата, е било част от бълнуването й. Беше й се появило, докато беше лежала болна, както си беше изфантазирала камбаните, кладата и белия кон.
— Сега пък къде отива? — попита Роузмунд със заядлив тон и на Киврин й се прищя да я зашлеви. — Бръшлян има и много по-близо до вкъщи. А вече започва да вали.
Тя беше права. Мъглата се беше превърнала в ситен дъждец.
— Можехме вече да сме свършили цялата работа и да сме се прибрали, ако бебето Агнес не беше взело кутрето си! — И тя отново препусна напред в галоп, а Киврин дори не се опита да я спре този път.
— Роузмунд е грубиянка! — каза Агнес.
— Да — съгласи се Киврин. — Права си. Знаеш ли какво й става?
— Заради сър Блоет е — отвърна Агнес. — Трябва да се омъжи за него.
— Какво? — възкликна Киврин. Имейн беше споменала нещо за сватба, но тя беше предположила, че някоя от дъщерите на сър Блоет ще се омъжва за някой от синовете на лорд Гийом. — Че как може сър Блоет да се ожени за Роузмунд? Той не е ли вече женен за лейди Иволда?
— Не — отвърна Агнес изненадано. — Лейди Иволда е сестра на сър Блоет.
— Но Роузмунд е още много малка — рече Киврин, макар да знаеше, че не е права. През четиринайсети век момичетата редовно са били сгодявани преди да станат пълнолетни, понякога дори при самото раждане. През Средновековието бракът е бил въпрос на сделка, начин за присъединяване на земи и подобряване на социалния статус. Без съмнение Роузмунд беше обречена още от времето когато е била на възрастта на Агнес, да се омъжи за някой като сър Блоет. Всяка средновековна приказка обаче за девствени момичета, които трябва да се омъжат за някой беззъб старик, й идваше винаги изневиделица.
— Роузмунд харесва ли сър Блоет? — попита Киврин. Разбира се, че не го харесваше. Та тя се беше изпълнила с омраза, беше станала злонамерена, че дори и почти истерична, откакто чу вестта за пристигането му.
— Аз го харесвам — рече Агнес. — Обеща, че ще ми даде сребърна юзда, когато се женят.
Киврин погледна към Роузмунд, която ги чакаше далеч напред по пътя. Сър Блоет можеше въобще да не е беззъб и разложен. Но го предполагаше така, както беше предположила, че лейди Иволда му е жена. Можеше и да е млад, а лошото настроение на Роузмунд да се дължи на обтегнатите й нерви. А можеше и да промени мнението си за него преди да се оженят. Момичетата по това време встъпваха в брак около четиринайсет-петнайсет годишна възраст, но определено едва след като вече са налице поне първите белези на съзряването.
— Кога трябва да се оженят? — попита Киврин.
— По Великден — отговори Агнес.
Бяха стигнали до ново разклонение — двата пътя вървяха почти успоредно стотина метра. След това този, по който се беше отдалечила Роузмунд, тръгваше по някакво възвишение.
Само на дванайсет и да трябва да се омъжи след три месеца. Нищо чудно, че лейди Еливис беше толкова против сър Блоет да разбере, че са тук. Може би не одобряваше, че Роузмунд трябва да се омъжи толкова малка, а годежът беше скалъпен само за да може да бъде измъкнат баща й от неприятностите.