Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Предполагам, че в това има доста резон, но ако продължаваме така да я караме със законодателството, докъде ще стигнем, Гай Марий? Подобни закони дават прекалено много власт на държавата, да не говорим за парите! А това само ще увълчи още повече разните там демагози и бюрократи! Все пак хората открай време са разчитали на политическото си издигане, за да напълнят с нещо семейния бюджет. Това е нормално, човешко, разбираемо и дори простимо. Онези, които трябва да бъдат озаптявани навреме, са тъкмо политиците, използващи властта си, за да променят хода на историята. Именно те, големите алтруисти, могат да направят най-големите пакости. Просто не е естествено да поставяш другите пред себе си. Другите никога не заслужават толкова, колкото заслужаваш ти. Казвал ли съм ти, че съм скептик? Казвал съм ти. Макар че понякога — само понякога — започвам да се чудя дали не ставам и циник.

Тук научаваме, че в най-скоро време ще се връщаш в Рим. Не мога да ти изразя с какво нетърпение те чакам! Бих искал да му видя физиономията на Прасчо, когато се срещнете. Както навярно си очаквал, Катул Цезар беше назначен за проконсул в Италийска Галия, и вече се връща в армията си в Плаценция. Трябва да внимаваш, защото той е способен като нищо да обере лаврите за следващата ти победа. Надявам се, след като вече с Луций Корнелий не сте баджанаци, той да не вземе да ти изневери.

Малко думи какво става на дипломатическия фронт. Батацес и жреците му най-сетне благоволиха да си заминат от Рим. Чак до Брундизиум, предполагам, се чува жалкият плач на много от нашите най-знатни дамички. В момента обаче предлагаме гостоприемството си на друга делегация, не толкова интересна за широката публика, затова пък още по-противна. Праща я не друг, а младият, но изключително опасен цар Митридат — владетелят на Понт, който вече успя да си присъедини почти всички земи около Евксинския понт. Иска да сключим договор за приятелство и съюз. Скавър е против. Чудя се защо. Дали за това не са причина действащите от известно време насам агенти на нашия приятел и съюзник, витинския цар Никомед? Едепол, едепол, отново го удрям на скептицизъм! Не, Гай Марий, това не е цинизъм, а скептицизъм! Поне засега.