На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Тук няма много американци. Главно европейци и австралийци. Аз съм шведка.
Макар и чисто голи, ние пак приличахме на американци. Сигурно беше заради обрязването ми.
Постояхме на брега и побъбрихме с тази мила жена. След малко към нас се присъедини съпругът й и се заговорихме за ресторанти, Натранг и изобщо за Виетнам. Странното е, че след няколко минути забравяш, че всички са голи. Е, може и да не забравяш, обаче очите ти престават да щъкат насам-натам.
— Може ли да попитам дали сте били тук през войната? — каза шведът.
— Да.
— Как ви се струва сега?
— Приятно. Мирно.
— Войната е ужасна.
— Зная.
Той махна с ръка към плажа и небето.
— Целият свят трябва да е такъв.
— Бил е — напомних му аз. — Райската градина. Ние сме я изгубили.
Двамата се засмяха.
— Е, приятно прекарване — пожела ни жената и двамата се отдалечиха.
— Готини са — каза Сюзан.
— Твоите са по-готини — отвърнах аз.
Тя се засмя.
Гмурнахме се във водата, поплувахме покрай брега и разгледахме скалистите склонове. Съвсем друго си е да плуваш гол. Останахме в морето около половин час, после се запътихме към брега.
Вървяхме във водата, докато стигнахме до гърди, после спряхме. Обърнах Сюзан към себе си, хванахме се за раменете и се погледнахме в очите. Прегърнахме се и се целунахме. Дланите ни се плъзнаха надолу към задниците ни, аз я притиснах към тялото си и усетих пубиса й до пениса си.
Тя се отскубна от мен и дълбоко си пое дъх.
— Хайде да се попечем на плажа.
— Ти върви — отвърнах аз. — Трябва ми малко време да сваля перископа.
Сюзан се усмихна, обърна се и излезе на брега. Наблюдавах я, докато крачеше по пясъка. Имаше великолепна походка.
Тя спря по пътя да поговори с виетнамците, които седяха на скалата под едно дърво. Те се усмихваха и кимаха.
След като свалих перископа, се запътих след нея. Сюзан лежеше на пясъка с глава върху чантата.
Коленичих. Тя ме погледна и се усмихна.
После се понадигна, извади от чантата тубичка плажно масло и ми я подаде.
— Ще ми намажеш ли гърба?
— Дадено. — Изцедих лосион на гърба й, после по дупето и краката й.
— Ооо, страхотно е — изпъшка Сюзан.
Разтрих шията, раменете, гърба и дупето й.
— Дай да те намажа и аз — предложи тя.
Легнах по корем, Сюзан ме възседна и започна да втрива маслото в гърба ми.
— Ей, искаш ли да направиш няколко снимки? — попита тя.
— Идеята не ми се струва много добра.
— Искам да запомня този ден. Хрумна ми нещо. Ще помоля някой да ни снима заедно и ще си скрием лицата.
Изправи се, отиде при виетнамците и им каза нещо. Мъжът дойде с нея, обаче момичето, изглежда, се срамуваше и остана на скалата под дървото. Сюзан ме запозна с господин Хан. Аз станах и се ръкувах с младежа. Тя му даде фотоапарата си и двамата с нея застанахме един до друг с ръце прехвърлени през раменете на другия и скрили лицата си с длани. Господин Хан намери това за страшно смешно и ни снима, като се кикотеше. На следващата снимка прикривахме с длани половия орган на другия. Всичко това бе тъпо и може би малко извратено. Все пак съм от южен Бостън.
Благодарихме на господин Хан, който се поклони и се върна при спътничката си.
— Ще ги проявят ли в Сайгон? — попитах Сюзан.
— Не, тук не проявяват голи снимки, а ако го направят, за два дни ще залеят с тях целия град. Ще пратя филма на сестра ми в Бостън. Нещо напротив?
— Не. Ако някога се запозная с нея, ще има за какво да си приказваме.
Сюзан се засмя.
— Ще й кажа, че съм срещнала чудесен човек, който е бил тук в командировка и сме прекарали няколко прекрасни дни в Сайгон и Натранг, после той се е прибрал във Вирджиния и ми липсва.
Не знаех какво да кажа, но успях да отвърна:
— Ще ми се нещата да не бяха толкова сложни.
Тя кимна.
Слънцето вече се спускаше зад планините на Натранг и на отслабващата светлина силуетът на сушата се очертаваше на фона на тъмносиньото небе. Водата също беше потъмняла и вече не хвърляше отблясъци. В здрача флотилия синьо-червени рибарски корабчета плаваше обратно към Натранг. Огледах се и видях, че хората се обличат и напускат плажа.
На сушата недалеч от тук имаше много места, където се бях приближавал до смъртта. И ако бях загинал там, сега нямаше да съм на този плаж с тази жена и нямаше да видя тази страна в мир. Ако имаше рай за загиналите тук мъже, той трябваше да изглежда така.