На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
Погледнах я. Тя имаше по-добра представа от геополитика, отколкото ме беше подвела да смятам.
— Е, аз зная кой ме праща, обаче не съм сигурен защо. Но повярвай ми, причината не е достатъчно важна, нито пък аз съм достатъчно важен, за да проваля нещо, което вече е постигнато.
— Не бъди сигурен. Много хора в Ханой и Вашингтон не искат двете страни да установят нормални отношения. Някои от тях са хора от твоето поколение, ветераните и политиците от двете държави, които никога няма да простят и забравят. И мнозина от тях сега са на власт.
— Известно ли ти е нещо, което не зная?
Сюзан ме погледна.
— Не, но усещам нещо… ние сме част от историята на тази страна, но не сме се поучили от нея.
— Според мен сме си взели урок. Но това не значи, че няма да допуснем нови грешки.
Тя смени темата и аз не настоях. Струваше ми се, че е загрижена като човек на бизнеса. Тук обаче имаше нещо повече от бизнес — ако ставаше въпрос само за бизнес и за едно неразкрито убийство, нашият нов посланик в Ханой щеше да поиска помощ от виетнамското правителство, за да намери свидетеля на извършеното от американец престъпление. Ето защо проблемът бе друг и онези във Вашингтон нямаха намерение да го съобщят на Ханой. Нямаха намерение да го съобщят дори на мен.
След вечеря слязохме на плажа и тръгнахме пеш към хотела. Никой повече не повдигна въпроса за Виетнам.
Изпратих Сюзан до стаята й и влязох. На пода нямаше съобщения, нито ясни сигнали за мен от страна на госпожа Уебър.
— Прекарах чудесен ден — казах аз.
— И аз. С нетърпение очаквам утрешния. Уговорихме се пак да се срещнем на закуска в осем.
— Не забравяй за боровата киселина и бойлера — напомни ми Сюзан.
Върнах се в стаята си и поръсих пода около леглото и багажа си. В истинските първокласни хотели друг прави тия неща вместо теб.
Слънцето и морето ме бяха изтощили и веднага се строполих на леглото.
Последната ми мисъл бе, че май не бях видял преспапието върху нощното шкафче на Сюзан.
18.
Слязох на верандата преди Сюзан, намерих маса и поръчах каничка кафе. В Натранг започваше поредният идеален ден.
Сюзан се появи, облечена в памучен панталон, този път зелен, и бял пуловер с деколте. Самарът май беше по-голям, отколкото изглеждаше.
Изправих се и издърпах стола й.
— Добро утро.
— Добро утро. — Тя си наля кафе. — Нощес те сънувах.
Не отговорих.
— Бяхме в ханойския „Метропол“. Била съм там, така че мога да си го представя. Беше като на живо. — Сюзан ми се засмя. — Пихме коктейли, вечеряхме и танцувахме в хотелския ресторант.
— Хайде да се опитаме да го направим — предложих аз.
Сервитьорката дойде й си поръчахме закуска номер едно, супа фо.
— Мога да превърна това място най-малко в двузвезден хотел за американски ветерани — каза Сюзан. — Отпускарският „Гранд“. Нощ с проститутка в офицерски апартамент. Ще направя Луси управителка. Какво мислиш?
Не отговорих.
— Много нетактично от моя страна — рече тя. — Службата ви тук не е била забавна. Извинявай.
— Няма нищо. — Всъщност наистина не беше смешно и не можех да го преглътна. — Сражението в долината А Шау през май шейсет и осма. Трябва да прочетеш за него.
— Непременно. Но предпочитам ти да ми разкажеш.
Отново не отговорих.
Донесоха супата и аз загребах с лъжичката за кафе.
— Какво по-точно е това?
— Едно от националните им блюда. Юфка, зеленчуци и бульон, подправен с джинджифил и пипер. Ако си богат, може да прибавиш и малко пиле или свинско. Горещият бульон сварява месото и зеленчуците. Когато се съмняваш в чистотата, поръчвай си фо, защото кипват водата, за да сварят месото.
— Благодаря за съвета.
— Аз варя страхотно фо. Някой ден с удоволствие ще ти сготвя.
— Много мило. Аз готвя чили.
— Обичам чили. Липсва ми.
Наляхме си по още една чаша кафе.
— Не видях преспапието на нощното ти шкафче — казах аз.
Тя се замисли за миг.
— Не съм забелязала… Ще проверя, когато се кача.
— Не си ли го местила?