Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Значи бъдещето е на Сайонджи! — извика един от слушателите и долових в гласа му страх.
— Промяната невинаги е нещо лошо, приятелю — отвърна Тенедос. — А за да се създаде, понякога се налага да се разруши. Навярно сте прав и идва времето на Сайонджи.
— Помислете си за това — повиши той глас. — Ако богинята се усмихне на Нуманция, ако погледне на земите ни като на надежда за човечеството и ни избере за острието на своето копие, какви златни времена ще преживеем след промяната?!
— Аз съм ясновидец и мога да ви кажа, че когато боговете и демоните ми позволят да надникна в бъдното, имам две видения. Едното е мрачно, за едно велико някога кралство, лежащо в руини и управлявано от грубата ръка на външни хора. Другото… другото е мечтата, която ми е много скъпа, мечтата, която споделих с вас тази вечер. Благодаря ви.
Поклони се и слезе от подиума. Тълпата го изпрати с възторжени възгласи. Маран седеше до мен като хипнотизирана.
— Е? — попитах я.
Тя тръсна глава, за да излезе от унеса си.
— Благодаря ти, Дамастес. О, благодаря ти безкрайно, че ме доведе тук.
— Хайде — подканих я с леко неудобство. — Ще те запозная с чародея.
Хванах я за лакътя и я поведох встрани от тълпата, за да изчакам поздравленията и ухажванията да понамалеят. Тенедос ми махна да се приближа.
До него стоеше много красива жена, приблизително на неговата възраст. Беше с кестенява коса, подрязана късо, носеше зелена рокля с шал на главата в същия цвят. Устните й бяха пълни и сочни, също като тялото й. Като че ли не виждаше никой друг освен Тенедос.
— Баронеса Расена — поздрави я официално Маран.
Жената я погледна изненадано.
— Контеса Аграмонте и Лаведан! Не допусках, че ще дойдете да слушате ясновидеца.
— Защо не? — отвърна Маран. — Слушам много хора. А думите на ясновидеца ми се струват съвсем логични.
— Да — въздъхна Расена. — Съвсем логични, наистина.
Тенедос я погледна и беше мой ред да се удивя. Погледът му беше нежен и обичлив. Зачудих се коя ли е тази жена, дето толкова очевидно, макар и за малко, е успяла да укроти тигъра на многото градски будоари. След това той се обърна към мен.
— Капитан а̀ Симабю. Благодаря ви, че сте довели контеса Аграмонте и Лаведан — поклони се вежливо над протегнатата ръка на Маран. — За мен е удоволствие да се запозная с вас. Трябва да ме извините, че пропуснах събирането ви.
— Само ако обещаете, че следващия път ще присъствате.
— Имате думата ми. Може ли да доведа Расена?
— Разбира се — отвърна Маран, но май само от учтивост. — Тя отдавна не е гостувала на дома ни.
Тенедос се обърна към мен.
— Дамастес, има един човек, с когото трябва да те запозная — посочи някакъв дребен мъж, точно зад мен. — Това е Кутулу. Той е страж, дошъл да чуе вероломните ми слова, и се опасявам, че са го покварили.
Изобщо нямаше да мога да разпозная у Кутулу човек на закона. Всъщност, ако се съдеше по блясъка в очите му, по-скоро щях да го помисля за някой от побърканите анархисти, които стражите непрекъснато гонят. Беше нисък и плешив, облечен в тъмни невзрачни дрехи и човек изобщо нямаше да го забележи в тълпата. Огледа ме бавно от главата до петите и останах с чувството, че са ме смалили до една карта, че картата е прибрана в тестето, че никога няма да бъде забравена и че лесно ще бъде извадена.
— Капитан Дамастес а̀ Симабю — каза той с изненадващо мелодичен глас. — От много време исках да се запозная с вас. Вярвам, че двамата ще служим добре.
Примигнах. Тенедос леко поклати глава — не беше моментът за задаване на въпроси.
— Трябва да се върна към задълженията си — заяви Кутулу. — Благодаря ви, ясновидецо. Ще се видим утре сутринта.
Все едно че самият той беше магьосник, ако се съдеше по това колко лесно изчезна от погледа ми. Тенедос забеляза объркването ми и ме дръпна настрана.
— Кутулу дойде като шпионин, както казах, и слуша думите ми. Вече е един от нас.
От нас? Понечих да кажа нещо, но се спрях. Бях ли и аз един от хората на Тенедос? В този момент осъзнах, че съм, макар че не бях положил никаква клетва.
— Кутулу е интересен — каза Тенедос. — Винаги е искал да стане страж, но боговете не са му дали тяло на бияч. Предпочел е да използва ума си, но засега градската стража на Никиас не уважава много интелигентността — и добави тихо: — Смятам и това да променя. В бъдеще той ще е изключително полезен. Добре е да разполагаш с човек, който може да… следи нещата.