Крадецът на шоколад

– Сериозно ли говореше, когато каза, че искаш да постъпиш при мен като чирак?

Тя се усмихна лукаво, напълно вглъбена в гърдите му.

– Като мой шоколадов чирак – уточни Силвен. – В лабораторията.

Тя го погледна грейнала.

– Ще ме вземеш ли?

Тази територия беше по-сложна от брака. Силвен се чувстваше напълно, стопроцентово сигурен по въпроса за брака.

– Ти ще подпишеш ли договор, че няма да използваш наученото в шоколадови фабрики "Кори"?

– Да. Аз и без това напускам.

Той я погледна. Не, зяпна я, защото изобщо не беше подготвен да чуе това.

– Оставам на разположение като консултант, от което баща ми несъмнено ще се възползва прекомерно, и си запазвам същия дял акции, така че оставам силно заинтересована страна, но ще трябва да наемем някого, който да поеме текущите ми задължения. Беше голям удар за баща ми – по лицето ѝ премина сянка на тъга. Ударът за баща ѝ беше удар и за нея. Изборът, който Кейд беше направила, смути още повече Силвен. – И за дядо ми. Но конкуренцията за високите изпълнителни позиции е жестока. Убедена съм, че ще намерим човек, който ще постигне нови върхове в работата.

Той продължи да я гледа.

– Имала си тежка седмица.

– Да, малко – той почувства издигането и спускането на гърдите ѝ до тялото си. – Но – тя отвори ръка с проста категоричност – разбрах какво искам.

Той обхвана лицето ѝ с длани и се вгледа удивен в нея. Тя знаеше, без сянка от съмнение, какво искаше – него.

– Най-много – поправи се тя след минута. – Разбрах какво искам най-много.

– Значи ти ще бъдеш моя шоколадов чирак – каза той, когато отново беше в състояние да говори, напълно очарован от идеята.

– Почасово – съгласи се тя. – Почасово, за да ми остава време за работа с рискови капитали. Ще работя с хора, които искат да преуспеят със собствени шоколатерии, със собствени патисерии.

Той подръпна укорително един кичур в косата ѝ.

– Просто не можеш да се откажеш от цялата отговорност за света, нали?

– Екзистенциална вина – тя сви рамена виновно.

Той се обърна по гръб, притегли я да положи глава на гърдите му, галейки косата ѝ, замечтан за точно такъв живот.

– Знаеш ли, може да направя шоколадче "Кейд Марки", в края на краищата. Ще го наречем годежен подарък. Специално, ръчно направено шоколадче "Кейд Марки", което ще продаваме в моя магазин.

Изведнъж ръцете ѝ го притиснаха толкова силно, че той почти остана без дъх, доволен от неподозирания успех на замисления подарък. Но единствените думи, които тя прошепна предизвикателно върху гърдите му, бяха:

– Дай ми знак, когато търсенето стане прекалено високо и ти се прииска да го продадеш за цяло състояние на някоя корпорация, която може да поеме масовото му производство.

Той се засмя и изписа с пръст една невидима дума върху гърба ѝ, леко, деликатно, сякаш надписваше шоколад: Je t'aime.