Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Той се вкопчи в ръба на бюрото.
– Кейд. Не си играй с мен. Знаеш ли колко време продължава истинското чиракуване? Не си играй с идеята, ако действително не възнамеряваш да останеш поне за срока на чиракуването.
– Ще правя с теб каквото искам – Кейд смъкна ципа на дънките му. Главата му се отпусна назад и тя видя силните мускули на гърлото му. – Както ти правиш с мен.
Той затвори очи.
– Кейд. Не ме докосвай. По дяволите. Кейд. Спри – но той не я хвана и не я спря. – Ако не можеш да обещаеш, че ще останеш, пусни ме. Putain – бедрата му потръпнаха безпомощно. Беше толкова странно да вижда как всеки един мускул в тялото му се беше изопнал, да знае колко по-силен беше от нея и все пак да има такава власт над него.
– Не си свикнал – каза учудено тя. Другите жени луди ли бяха?
Той издаде някакъв звук. Не можеше да се разбере дали беше цяла дума.
– Ти не си свикнал да те съблазняват.
– По-леко – успя да изрече дрезгаво той. – Много по-леко. Повече с... нацупени устни. Наистина ли ще останеш!
– Мога да го направя с нацупени устни – каза Кейд и коленичи.
– Ах, ти, мръснице – Силвен вече дишаше запъхтяно. Беше напълно безпомощен. Зави ѝ се свят от усещането за власт.
– Знам, че те обичам – каза тя и го вкуси.
– Кейд...
– Искаш ли да остана? – това беше подвеждащ въпрос, особено в този момент, тя знаеше това.
Той хвана рамената ѝ с дива мощ, силните му пръсти ѝ причиниха болка, най-после я беше уловил отново. Той отвори очи, по-жарки от разтопен шоколад.
– Кейд. Във всяка моя мечта присъстваш ти, в моя дом, в моята лаборатория, с моите деца, мечтая си как приготвям вечеря за нас в студените вечери, представям си как се смеем и танцуваме и как сме... заедно. Всеки шоколад, който направих, откакто те срещнах, го правех за теб. Виждах твоя поглед върху ръцете си, докато забърквах съставките, представях си как ще се топи върху езика ти. Не си играй с мен. Не мога да го понеса.
Тя го погледна, вече не беше опиянена от собствената си сила, а обзета от безпомощно недоумение.
– Наистина ли? И ти ли го искаш?
Той се засмя неочаквано и тържествуващо и я притегли върху тялото си с лекотата на овладяната сила.
– Можеш да вземеш дори името ми – прошепна той в устата ѝ, между целувките, обвивайки краката ѝ с тялото си, вкопчен в дрехите ѝ. – Но моля те, не го слагай върху шоколадчето "Кори".
– О! – дори в тази секунда, докато той събуваше дънките ѝ, Кейд се разсея от една внезапна, прекрасна идея. – Шоколадчета Кейд Марки!
Той проникна в нея силно, със смесица от мъст и желание, заради идеята ѝ.
– Не – каза той дрезгаво и непреклонно. – За бога, ето за това те обичам.
– Аз също – тя обви ръце около изваяните, напрегнати мускули на гърба му. – Аз също.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Ако неговата шоколатерия продължаваше да въздейства на Кейд като безпогрешен афродизиак, той трябваше да потърси апартамент в съседните сгради, помисли си малко по-късно Силвен. Или да постави легло в кабинета си.
Разстоянието от две пресечки между неговия апартамент и лабораторията беше съвсем приемливо, когато идваше на работа и се прибираше пеш, но в малките часове на декемврийска нощ, то изглеждаше непосилно след страстен секс.
А гарсониерата, която беше наела Кейд, за да го следи, имаше сериозни недостатъци по отношение на удобното, меко легло, помисли си той, свивайки се на твърдия матрак до нея. Но засега вършеше работа. Имаше паметно стълбище и очарователно тесен асансьор, както преди малко беше открил.
Какво пък, Кейд можеше да купи целия последен етаж и да го преустрои в мансарда или в друго артистично пространство. Той щеше да проектира обзавеждането за кухнята.
Включеното осветление беше заслепяващо в спалнята. Силвен зави нея и себе си през глава с юргана, като деца, които си играеха на палатка. Чувстваше се развълнуван като дете, но никога не се беше чувствал толкова наситено, радостно зрял.
Пръстът му очерта линия от рамото надолу по ръката ѝ.
– Моето име върху теб – прошепна учудено той. – Наистина ли? Сериозно ли го каза?
Тя също изглеждаше учудена и озадачена.
– Нали знаеш, че се познаваме от по-малко от два месеца? Аз от гимназията не съм ходила с никого.
Сърцето му натежа като камък.
– Тоест, ти искаш да изчакаме още малко, да проверим връзката ни – мамка му. Защо тя не можеше да се чувства абсолютно уверена като него?
– Не – сините очи проникнаха в неговите с онзи прям поглед, който го зареждаше с електричество. – Аз проверих всичко, каквото трябва. Вече знам какво искам.