Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
През есента на 1883 г. брат ми дойде от Енгадин за няколко седмици в Германия и следната зима спря след скитания през Стреза, Генуа и Специя в Ница, където благотворният климат го ободри и му помогна да създаде третата част на Заратустра: „През зимата после, под халкионското небе на Ница, което за пръв път тогава ми светна в живота, намерих третия Заратустра — и завърших. Една година само бе достатъчна за цялото. Много скри ги кътове и височини от местността на Ница са осветени за мен от незабравими моменти: оная решителна част, която е насловена «За вехти и нови скрижали», създадох при трудното изкачване от станцията към дивното мавриканско планинско гнездо Едза — мускулната подвижност биваше у мен тъкмо тогава най-голяма, когато творческата сила течеше най-обилно. Плътта е одухотворена — да оставим «душата» настрана. — Биха могли тогава да ме видят да танцувам; без умора можех тогава да вървя седем, осем часа в планините. Спях добре, смеех се много — бях силен и търпелив.“
Всяка от първите три части на Заратустра, както казах, е създадена след една по-кратка или по-продължителна подготовка приблизително за по десет дни. Само четвъртата част е обработвана с няколко прекъсвания. Първите бележки са написани докато бяхме заедно в Цюрих през септември 1884 г.; после в Мантон, ноември 1884 г. — първата обработка, след една по-дълга пауза ръкописът на тази част бе завършен към средата на февруари 1885 г. в Ница. Брат ми тогава я наричаше четвърта и последна част, но и не много след отпечатването й той ми писа от Венеция (май 1885), че готвел пета и шеста част, които вече бил скицирал.
Тази четвърта част (чийто печатан ръкопис съдържа бележката: „Само за приятелите ми, не за публика“) той счита за нещо съвсем лично и помоли малцината, на които подари екземпляр, за най-строга тайна. Той наистина често говори за публикуването и на тази част, но мислеше, че не би могъл да стори това без предварителни изменения на някои места. Във всеки случай той отреди тези отпечатани в ръкопис четиридесет екземпляра от четвъртата част за подарък на „Ония, които се окажат достойни за него“. Само седем екземпляра раздаде — тъй самотен, тъй неразбран бе той тогава.
Още в началото на тази история за зараждането аз обясних причините, които принудиха брат ми да избере един персиец, който да въплъти идеалната фигура на неговия царствен философ; със следните думи той ни обяснява, защо именно в устата на Заратустра е трябвало да вложи новото си учение: „Не са ме питали, а трябваше да ме питат, какво значи в моите уста, в устата на първия аморалист, името Заратустра: че което е най-голяма отличителност на оня персиец в историята, то е тъкмо противното. Заратустра едва в борбата на доброто и злото е видял същинското колело на нещата — тълкуването на морала като нещо метафизично, като сила, причина, цел само по себе, е негово дело. Но този въпрос всъщност би бил и отговор. Заратустра създаде това съдбоносно заблуждение, морала. Следователно трябва той пръв да го познае. Не само затова, че той има тук повече опит от всеки друг мислител — цялата история не е друго, освен едно експериментално оборване на мисълта за тъй наречения морален ред в света — по-важно е, че Заратустра е по-правдив от всеки друг мислител. Неговото учение, и само то, има за висша добродетел правдивостта — тоест противното на страхливостта на «идеалиста», който бяга от реалността; Заратустра е по-смел от всички други мислители, взети вкупом. Да говориш истината и да се прицелваш добре със стрели: ето персийската добродетел. Разбират ли ме?… Самопревъзмогването на морала от правдивост, самопревъзмогването на моралиста в неговата противоположност — в мен — това значи в моите уста името Заратустра.“