Дъщерята на Сиена
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713024
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дъщерята на Сиена». Краткое содержание книги:
— В името на Божията майка се заклевам, че онова, което ще ти кажа, е самата истина!
Той седеше и я слушаше безмълвно как разказва, въртейки непрестанно кърпичката си между пръстите си. Вдигна очи към нея само веднъж — когато тя му каза, че е имал брат близнак, Гастоне, който е починал при раждането си. Когато тя свърши, настъпи продължително мълчание. А накрая:
— Значи ти си моята майка?
Сякаш само за един миг той се превърна отново в онова момченце, чието детство тя бе пропуснала. Наложи й се да прехапе устни, преди да отговори:
— Да, аз съм.
— А баща ми? Моят… истински баща?
Тя си наложи да каже нещо хубаво за Фердинандо — за мъжа, когото едновременно бе любила и мразила. Стисна виолетовата пола на роклята си — цвета, който носеше заради него, и отговори:
— Той беше велик човек, извънредно много начетен, любител на литературата и музиката!
Забеляза съмнението, изписано по лицето му, и й се прииска да може да го прегърне. Но вместо това тихо изрече:
— Нали се сещаш какво означава това? Това означава, че ти си наследникът на великото херцогство и когато дядо ти, Козимо де Медичи, почине, ти ще бъдеш Великият херцог на Тоскана!
— А какво ще стане с Пиа и Палио?
— Налага се да се състезаваш, иначе няма да имаш град, който да наследиш. А Пиа непременно ще присъства на Палио, сигурна съм в това!
— А после? Ти можеш да я освободиш след края на всичко това, нали? Знам, че е в правото ти да помилваш един затворник след Палио! — Това вече беше молба.
Искаше й се да се разплаче. Бе дала думата си на един човек без никаква стойност, на един похитител и убиец, и сега се налагаше да остави едно невинно момиче да изгние в затвора и вероятно да бъде убито. Херцогинята заговори внимателно, защото не искаше да го лъже:
— Не мога да я освободя, защото съм обещала свободата на човека, който те върна при мен — Дами, спътникът на Джан Гастоне. — Едва успя да изрече името му. — Но като херцог ти самият ще имаш правото да я освободиш!
Той мълчеше.
— Но засега трябва да пазим в тайна самоличността ти. Животът ти е застрашен от… от чичо ти Джан Гастоне, защото ти си единствената пречка пред неговото възкачване на трона на херцогството. Веднъж се е опитал да те премахне и съм сигурна, че няма да се поколебае да го направи и втори път!
Рикардо се изправи, завъртя се насам-натам и пак седна. Не знаеше какво да прави със себе си. Бе изгубил Пиа, Леокорно умираше, но в замяна на това бе получил обратно майка си, че на всичко отгоре и цяло херцогство. Тръсна глава.
Де да можеше да върне календара шест седмици назад, до деня преди предишното Палио! За да не види онова, което бе видял — Виченцо, Еджидио, Нело. Но едновременно с това не желаеше да изгуби и някои от нещата, които беше открил — Пиа, коня му, неговата… майка. Загледа се в нея, приседнала до него — добра, мила, обикновена жена.
— Не мога — изрече. — Не искам нищо от това. Не мога да бъда херцог! — Идеята беше смехотворна, но на него изобщо не му беше до смях. — Даже не мога вече да яздя. Прости ми!
Обърна се и побягна далече от нея, с очи, парещи от сълзи.
Под светлината на деня той пое пътя към дома на баща си, на бащата, който не му беше баща. Неговият истински баща беше херцог — Фердинандо де Медичи, културен, красив, почитател на литературата и музиката. А Доменико бе нисък и набит, селянин, който нямаше никакво понятие от музика — само от коне. Мъж, който по свой начин го бе обичал, който го бе обучил и го бе запознал с единствения език, от който той имаше нужда, единственият език, на който се говореше в този град — езика на конете.
Ускори крачка, усещайки, че има нужда да се върне у дома, че дължи на Доменико най-малкото това. Защото нямаше представа още колко пъти щеше да може да се връща в този дом.