Дъщерята на Сиена

В останалите области, споменати в тази книга, благодаря на Хейли Нибауер, филмов специалист по костюмите, която ми оказа невероятна помощ по въпросите за корсетите, костюмите за езда и останалите елементи от облеклото, които е трябвало да търпят горките дъщери на Сиена през XVIII век, както и на стилиста и гримьора Лорейн Хил, която ме образова по въпросите за перуките и първите бои за коса.

За мое голямо щастие проучванията ми ме отведоха до Сиена, затова бих искала да благодаря както на общината на Сиена, така и на отделните контради, които бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха невероятно много — както лично на мен по време на моите гостувания там, така и чрез невероятните си архиви и свързаните с тях уебсайтове, които са истински златни мини от информация. Моите искрени извинения към квартала на Орела, които никога не са имали толкова зла фамилия като фамилията Капримулго, която да очерни историята им, както и моите извинения към истинските победители в игрите Палио от 1723 година, на които се наложи да преминат на второ място за целите на моя сюжет.

Вероятно рядко се случва автор да благодари на филм, помогнал му за написването на роман, но в случая дължа благодарности и на спечелилия множество награди документален филм „Последната победа“ (2004) на режисьора Джон Епъл, който проследява живота на жителите на квартала на Кукумявката в дните преди Палио на 2003 година и който ми предостави невероятни прозрения за силата и страстта, съпътстващи тази легендарна конна надпревара.