Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Шлуп позвъни ли ви, преди да умре? — попита Гризман. — Съобщи ли ви новото име на американеца?
— Не — отвърна Дремлер.
Гризман му повярва. Не бе очаквал друг отговор.
Синклер позвъни в Белия дом от стаята, която използваха за офис. Хелмсуърт си бе тръгнал, Бишоп бе пристигнал. Уотърман повтори мрачните си предсказания, че и бездруго е прекалено късно, че ще мине половин ден, докато немците отговорят, а после ще им трябва цял да ги въведат в курса. Дори повече, защото щяха да започнат от самото начало. После чуха, че била активирана една от клаузите в Северноатлантическия пакт, което допълнително усложняваше ситуацията. Синклер също прогнозира сериозно забавяне. Ричър позвъни на Гризман, но секретарката му го уведоми, че шефът ѝ е излязъл с колата. Все пак го увери, че ще му предаде и ще се погрижи да върне обаждането при първа възможност. Ако се съдеше по гласа ѝ, бе доста приятна жена.
Ричър затвори.
— Уайли е дезертьор, който се намира в един и същ град с теб — каза Синклер.
— Трябва ми новото му име — отвърна Ричър.
— Пожелавам ти късмет.
— Може да опитаме с догадка.
— И на какво ще се основава тя?
— Знаем, че клиентите са имали свободата да си изберат каквото име си пожелаят. Знаем, че в бюрото за автомобили под наем Уайли е използвал Ернст и Гебхард. Защо е избрал тези две имена? И ако те са били номер три и номер две в списъка, кое е било номер едно?
— Това са само спекулации.
— Които един военен полицай би нарекъл логично предположение.
— По-добро или по-лошо от предишните ти догадки?
— С много по-малка вероятност за успех. Все едно да затвориш очи и да замахнеш с бухалката.
— Кое е новото му име?
— Не съм сигурен. Нещо ми се върти в главата. Но не може да изкристализира… Може да се наложи да направя справка в някоя книга или да позвъня по телефона.
— На кого?
— На някой, който е израснал в Югоизточен Тексас.
Телефонът иззвъня. Беше Гризман.
— С какво мога да ти помогна? — попита той.
— Още не съм сигурен, че можеш да ми помогнеш — отвърна Ричър.
— Защо си ме търсил тогава?
— Надявах се вече да съм готов.
— Рискувай, Ричър — подкани го Синклер.
Той си спомни как вдигна ръка, как отметна кичура от челото и как зарови пръсти в косата ѝ. Спомни си я как се спускаше на вълни, гъсти и меки. Спомни си как прибра част от немирния кичур зад ухото ѝ, а друга остави свободна. Изглеждаше красиво. Тогава също бе рискувал.
— Искам да провериш в базата данни на градската администрация жилищния комплекс, в който живее Уайли — обърна се Ричър към Гризман.
— Кое име да потърся? — попита главният детектив.
— Кемпнер.
— Доста разпространена фамилия.
— Търси мъже, ергени, около трийсет и пет, които живеят сами. За които почти няма документални данни.
— Това изисква доста работа. Спешно ли е?
— Ситуацията се развива по-бързо от очакванията.
— В такъв случай дано да си сигурен. Защото може да се окаже единственото ти желание. Няма да можеш да потъркаш лампата втори път.
— Опитай.
— Кемпнер?
— Свържи се с мен при първа възможност — настоя Ричър.
И затвори телефона.
— Защо Кемпнер? — попита Синклер.
— А защо Ернст и защо Гебхард? Уайли е израснал в Шугър Ленд, Тексас, и години по-късно трябва да избере три немски фамилии. За кои имена ще се сети? В Тексас изобилства с немски традиции. Немските заселници са пристигнали там много отдавна. Общността им се радва на успех и разказва много истории. Според легендата първият немец, пристигнал по тези места, се казвал Ернст. Тъкмо той основал колонията. Сигурен съм, че Уайли е чувал за него. Години по-късно друг немец забъркал лютив сок. Сега той се продава в пластмасови шишенца във всеки супермаркет. Из цял Тексас. Сигурен съм, че Уайли е подправял с него храната си от ранна детска възраст. Сосът се нарича „Гебхард“.
— Съвпадение — възрази Синклер. — И в двата случая.
— Ами ако не е съвпадение? Ако Ернст и Гебхард са резултат от подсъзнателна асоциация, свързана с детството, прекарано в Югоизточен Тексас, кое би било следващото име?
— Не знам. Нямам представа.
— Уайли се гордее с родния си град. Това го има в документите от разследването на бягството му. А и Колман, който е служил заедно с него в екипажа на онзи „Чапарал“, го потвърди. Родният град на Уайли на практика е бил създаден от „Импириъл Шугър“. Основан през хиляда деветстотин и шеста година. Всъщност компанията притежавала Шугър Ленд, от единия до другия край на градчето, че и отгоре и отдолу.