Последната граница

12

Те чакаха до телефонния стълб откъм страната на гората, вперили поглед напрегнато през снега, който валеше гъсто и непрестанно. Почти не бяха спали, бяха твърде изтощени, стояха на студа и зъзнеха, защото измамната топлина от изпитата ракия се бе изпарила бързо, още щом излязоха навън. Бдението се оказа кратко. Наистина след някакви си петнайсетина минути, като напуснаха къщата, преминаха през малкия гърбав мост, след това завиха на запад по главния път, докато стигнаха до тази гора, на около двеста ярда от завоя. Тук успяха да се прикрият добре заедно с камионетката. Графа и Шандор слязоха на мостчето да сложат бомбата, докато Рейнолдс и професорът изтичаха в гората. Направиха импровизирано укритие от сухи клони. Върнаха се бързо на моста и помогнаха на Графа и Шандор да заличат следите от гумите и да прикрият кабела, който водеше от мината под моста до гората. Шандор се прикри добре в храстите с устройството за взривяване в ръка. Междувременно останалите се завърнаха при Янчи и Казака, които вече бяха скрили камионетката. Казака, чевръст и подвижен като маймунка, вече се бе качил на телефонния стълб и бе направил връзката с телефонния кабел, който водеше до къщата.

Изминаха десетина минути, после двайсет, половин час, снегът продължаваше да вали слабо, а студът стана толкова непоносим, че им се струваше, че са измръзнали до мозъка на костите си. Янчи и Графа започнаха да нервничат и станаха подозрителни, защото полицаите закъсняваха. Не беше привично за полицията да закъснява, особено когато цената е толкова висока и рискуват да загубят. Закъснението не беше привично и за полковник Хидас. Графа беше обявил какви ще са последиците от всяко закъснение. Може би са попаднали на непроходими пътища или пък Хидас, без да спазва указанията, е блокирал пътищата към границата и в момента заобикаля, за да ги нападне откъм гърба. Всичко това беше възможно, но Графа го смяташе неправдоподобно. Той добре познаваше Хидас, който сега бе с впечатление, че Янчи разполага със стегната и многобройна организация и не би пренебрегнал обичайната предпазна мярка — да постави наблюдателни постове по пътищата на няколко мили около местонахождението си. Графа беше убеден, че Хидас имаше в главата си някаква стратегия. Очевидно щеше да разиграе някаква игра, той беше необикновен и труден противник. Колко хора, недооценили хитростта, проницателността и упоритостта на този ожесточен евреин, бяха попаднали в концентрационни лагери! Не можеше да има съмнение, че Хидас гласеше нещо.