Убийствена красота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #64
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-204-8
- Переводчик: Светлана Димитрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убийствена красота». Краткое содержание книги:
— Яж! Фантазираш си! — заповяда Алина.
— Не, първо искам да приключа, защото после… — Очите й заблестяха от готовите да бликнат сълзи. — И ето че аз се връщам след десет дена на снимачната площадка и виждам, че мъжът ми коренно се е променил. Никаква скованост, пълна освободеност. Той живееше в еротичната си роля така, все едно че плуваше в топло южно море: с лекота и удоволствие. Изобщо не ме забелязваше. Беше изцяло погълнат от своята партньорка… тази млада кучка…
Вера се извърна и изхлипа. Алина стисна ръката на приятелката си.
— Не си спомням как приключихме тези дяволски снимки. Как мина озвучаването. Но веднага след края им Олег си стегна багажа и се пренесе при нея. Бояринов се крие от мен като някой престъпник. Той използва мен, Олег, нашия щастлив брак, нашия дом-крепост. Той разруши всичко това, счупи го с гнусните си ръчища. И го хвърли на боклука. Олег се уреди. А аз какво да правя? Аз, която след около две години ще навърша половин век? За този месец и половина отслабнах с десет килограма. Цялата ми кожа увисна като палто на закачалка. Ти и сама виждаш тези бръчки, тези провиснали меса. На кого съм притрябвала?
Вера се разплака. Горчиво и безутешно като малко момиче. Хората почнаха да се обръщат към тях.
— Тихо! Престани, чуваш ли? — Алина здраво стисна ръката на приятелката си. — Бояринов е невероятен мръсник. Той е циничен до мозъка на костите си и разрушава всичко, до което се докосне. Той затова е измислил и такъв филм — за разрушаването, краха на истинските стойностни взаимоотношения. Но не за него става въпрос. Него Бог ще го съди. Става въпрос за теб. Ти трябва да преживееш това и ще го преживееш. В дадения момент не можеш да промениш ситуацията, но можеш да промениш себе си. Не знам дали Олег ще се върне при теб — при тези думи Вера болезнено потрепери, — тихо, тихо! И не знам дали това сега е възможно за двама ви. Но животът е пред теб, чуваш ли? Знам какво трябва да направиш сега. Спри да плачеш, плюскай есетрата и ме слушай. Чувала ли си за доктор Нестеров?
Турецки паркира пред блока с ярка неонова табела „Hollywood Nights“.
Влезе вътре. Залата на бара имаше доста голям киноекран, над който се кипреше цитат от Юрий Левитански: „Живот мой, кинематографийо, черно-бяло кино!“
Стилът на заведението също беше издържан в черно-бяло. По стените висяха огромни черно-бели портрети на филмови звезди, афиши от премиери на прочути филми.
Александър отиде на бара, започна да разглежда менюто. Алкохолът в заведението се предлагаше изключително във вид на коктейли. Турецки не можеше да понася всякакви бъркочи, но в чужд манастир… Като начало си поръча „В-52“. Седна до бара, запали си цигара и се огледа.
Нямаше много хора. Изглежда, основната публика се събираше към полунощ, след края на спектаклите и другите професионални ангажименти. В ъгъла на малка масичка седяха две дами. В едната от тях Саша разпозна известна телевизионна водеща; другата… Аха, това беше Вера Горбовска, известна актриса от близкото минало. Дамата изглеждаше доста зле.
В другия край на залата се веселеше компания от млади кинодейци. Саша позна сина на известен режисьор, който също вече се изявяваше като режисьор. С него имаше още двама младежи и две девойки.
А къде беше обслужващият персонал? Ето че от врата, водеща към служебната част на заведението, излезе Настя. Саша се обърна. Настя мина покрай него с поднос, върху който стояха две чаши със синьо на цвят питие и покрит със салфетка пепелник. Той проследи с поглед пътя й.
Аха, Настя обслужва Горбовска и нейната приятелка. Тя правеше това със сигурна ръка, с чувство за собствено достойнство. Виждаше се, че момичето напълно е усвоило страничната професия. И униформата й отиваше. Черно панталонче и снежнобяла риза. Простичко и с вкус. Намек за „черно-бялото кино“?
Какво пък, значи и ние сме за този район. След като изчака Настя да се прибере в дълбините на кухнята, той гаврътна своя „Боинг“ и седна на масичка, която беше в непосредствена близост с тази на прочутите дами. Барманът направи някакъв знак и в залата отново се появи Настя с менюто в ръце. Тя се доближи до неговата маса.
— Здравейте, приказно дете! — усмихна се Саша.
— Здравейте! Щастливи сме да ви посрещнем в нашия бар.
Тя сложи менюто пред него. Той леко я докосна за китката.