![На крачка от гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/3/na-krachka-ot-groba-bg-download.jpg)
На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
— Мога да те подуша. — Учудване се прокрадна в гласа ми. — Подушвам себе си върху кожата ти. Подушвам всичко. Мили Боже, в тази стая има толкова много миризми…
За разлика от другите сетива, които просто се изостриха, това бе почти напълно ново за мен. Боунс често казваше, че носът ми бил само за украса, понеже това бе един от малкото ми почти човешки органи. Никога преди не бях осъзнавала колко прекрасно предимство е такова развито обоняние. Можех да съм сляпа и глуха и да се ориентирам къде се намирам единствено по миризмите около себе си.
— Досега не разбирах колко различно стоят нещата за теб. Как успяваш да минеш покрай обществена тоалетна и да не припаднеш? — Странно какво му хрумва на мозъка в такива абсурдни моменти.
Боунс се усмихна и ме целуна лекичко.
— Благодарение на силата на волята, сладурче.
— Така ли се чувства истинският вампир? — Това бе въпросът. Усещането беше… хубаво. Чувство на превъзходство. Това направо ми изкарваше ангелите от страх.
— Ти току-що изпи около литър отлежало около двеста и четирийсет години Екстра Дракула. Сега си като яхнала моята сила, така че донякъде, да. Да не искаш да ми кажеш, че ти харесва?
Уф. Дори не исках да позволя на тази мисъл да мине през главата ми, защото ми беше харесало толкова много, че се притеснявах да не се пристрастя.
Той прочете чувствата в очите ми и се досети, че няма да получи отговор. Вместо това отново ме целуна по-силно и аз изстенах изненадано. Дори вкусът му бе по-наситен.
Когато приключи с целувката, ме изгледа, без да мига.
— Когато настъпи моментът, без значение какво ще открием там, искам да отприщиш всичко в себе си. Не се въздържай. Имаш сила и аз искам да я използваш докрай. Отдай се на гнева и му позволи да те захранва. Убивай всички, вампири или хора, които ти пречат да освободиш майка си. Запомни, щом са там и не са в окови, значи са на страната на Хенеси и са твои врагове.
— Готова съм. — Съзнателно отпратих съвестта си в дълбок тъмен кладенец, от който щях да я измъкна по-късно. Ако това „по-късно“ изобщо настъпеше.
Боунс скочи от леглото с грацията и бързината, на която само неживите бяха способни. С изключение на мен сега. С неговата кръв, течаща във вените ми, аз почти не му отстъпвах. Той изпука кокалчетата на ръцете си и завъртя глава върху раменете си, а изумрудената светлина в кафявите му очи посрещна моята.
— Тогава да вървим да ги избием до крак.
Глава 23
Коловете и ножовете бяха скрити в ботушите ми и закрепени в ножници по бедрата ми. А в колана ми бяха втъкнати и други смъртоносни чудесии. Отивахме да се срещнем с хората на Хенеси на мястото, където се бяхме опитали да го убием и където той бе захвърлил трупа на Франческа. Това означаваше другата загадъчна част от бележката. Там щяха да се уверят, че не ни следва подкрепление, и щяхме да продължим към мястото, където държаха майка ми. Боунс не се притесняваше от очевидно неприкритите оръжия по тялото ми. Хенеси и хората му нямаха представа, че мога да боравя с тях, затова вероятно щяха да се забавляват от сребърния ми арсенал. Боунс не носеше оръжия, защото знаеше, че ще му бъдат отнети. Планът му ужасяваше с простотата си — щеше да позволи да го вкарат в сградата, където държаха майка ми, и когато ни изиграеха и не я пуснеха да си върви, аз щях да ги накарам да почувстват гнева ми.
— Ами ако на мига ти забият кол в сърцето? — Стомахът ми се сви при мисълта. — Боже, Боунс, не можеш да поемеш този риск.
Той ми хвърли измъчен поглед.
— Не и Хенеси. Той ще иска да ме измъчва със седмици. Казах ти, че не си пада по бързите милостиви убийства. Особено когато става дума за човек, който му е причинил толкова много неприятности. Не, той ще иска да чуе как му се моля. Ще имаме достатъчно време.
Нехайният начин, по който описа мъченията и смъртта, които евентуално му предстояха, ме потресе, защото много се страхувах от всичко това. Но пък той просто беше практичен. Планът ни или щеше да проработи, или нямаше, а ако не проработеше, не разполагахме с план Б.
— Боунс. — Сграбчих ръката му и погледът ми закрещя всички онези неща, които нямаше време да бъдат изказани. Той стисна ръката ми в отговор и ми се усмихна весело.
— Запомни си мисълта, Котенце. Възнамерявам да се възползвам.
Почти бяхме стигнали. Малко преди това той се наведе към мен и ми прошепна.
— Нека подушат страха ти, това ще ги накара да се почувстват сигурни. Покажи силата си едва когато се наложи.