Смърт в сенките [bg]

Въпреки това, което заяви пред Фиона, Сара Дювал съзнаваше ясно дълга си по отношение на потенциалните жертви. Винаги бе предпочитала да предотвратява престъпления пред това, да разкрива извършителите, особено когато ставаше дума за убийство, а не за грабеж или улично насилие. Първата й задача бе да издейства позволение за претърсване на пазара в Смитфийлд, но когато на молбата й бе даден ход, тя започна да обмисля какво друго би могла да свърши.

Сара Дювал съзнаваше, че сигурно е скептична към предположенията на Фиона, защото никога не бе работила с нея, за разлика от Стив Престън, който очевидно я имаше за непогрешима. Затова и приемаше със съмнение твърдението на Фиона, че заплашителните анонимни писма надали са дело на убиеца. Дювал не вярваше в съвпаденията. Тя просто не бе в състояние да повярва, че докато един сериен убиец е взел на прицел определени автори на криминални романи, някакво съвсем друго лице им изпраща анонимни писма, в които заплашва, че ще ги убие. Или убиецът и авторът на писмата бяха едно и също лице, или авторът на писмата знаеше нещо за убиеца. Така че, ако откриеше източника на писмата, това би означавало, че или е открила серийния убиец, или най-малкото е намерила кой да я отведе до него.

Макар да не бе склонна да приема всяка дума на Фиона като неоспорима истина, Сара Дювал бе в състояние да оцени едно разумно заключение. Струваше й се по-вероятно авторът на писмата да е или неуспял писател, или писател, чиято кариера е пред залез. Ако това бе вярно, този човек неминуемо бе влизал във връзка с литературни агенти и редактори в различни издателства, и някои от тях биха могли дори да изкажат някакви предположения кой би могъл да бъде той. Това бяха все хора, които работеха с писано слово — нищо чудно някой от тях да разпознае дори стила на човека, писал писмата.