Смърт в сенките [bg]

— Имам много добри новини — каза той. — Арестувахме Мигел Делгадо.

Фиона се насили да заговори жизнерадостно въпреки надигащото се главоболие.

— Честито! Трябва да сте много облекчени.

— Разбира се, и доволни, че най-сетне успяхме. Вие бяхте права, имал е още един вариант за отстъпление. Имал някакъв приятел, на когото смятал, че може да разчита, защото въпросният приятел бил също престъпник. Но се оказва, че човекът е дребен крадец. Когато видял снимката на Делгадо във вестника, разбрал, че трябва да е извършил някакво сериозно престъпление — а единствените сериозни престъпления в града, за които бил чувал, били убийствата. Уплашил се да не го обвинят в съучастие в тези престъпления, и макар че дал караваната си на Делгадо, след това веднага се обадил в полицията. Открихме го днес сутринта в един къмпинг на няколко мили от града.

— Браво. Призна ли?

Тя чу как Берокал въздъхна.

— Не. Откакто го арестувахме, не е казал нито една дума.

— Има ли някакви доказателства, които го свързват с престъпленията?

— Помните ли втората жертва, американецът? При нас дойде един сервитьор, който твърди, че го е виждал заедно с Делгадо два дни преди убийството. Надяваме се в лабораторията да открият съвпадение в пробите на косми и тъкани, но трябва да почакаме. Дали сме за анализ и ножовете, които открихме у Делгадо, когато го заловихме в караваната. Както казах, все още чакаме резултати. Затова и няма с какво да го притиснем.

Фиона искрено се надяваше, че той не чака помощ от нея. Искаше й се да му каже да се разкара, че трябва да мисли за далеч по-важни неща. Но като професионалист съзнаваше, че прекъсването на поредицата убийства в Толедо не бе по-маловажно от това, което засягаше личния й живот. Винаги бе вярвала, че стойността на всеки човешки живот е еднаква. Обратното би лишило работата й от смисъл. Затова се постара да се овладее и да не излива безсилната си ярост върху Салвадор Берокал.

— Убедена съм, че екипът ви е достатъчно опитен — каза тя, докато включваше компютъра си.

— Никога досега не съм разпитвал сериен убиец. Но имам план — гласът му прозвуча ентусиазирано. — Мисля да се постарая да го ядосам. Ще си послужа с един следовател от моя екип. Нали знаете сценария? „Тъпите местни ченгета са прибрали някакъв мизерник, който никога не би могъл да извърши такива неща. Очевидно е, че убиецът е бил много интелигентен, щом е планирал така внимателно убийствата, а сигурно е бил и чаровен, след като е убеждавал толкова лесно жертвите си да тръгнат с него. Някакъв грозноват, смрадлив бакалин не би могъл да е убиецът от Толедо.“ Моят човек ще демонстрира през цялото време отвращението си, че му губят времето с такъв безсмислен разпит.

— Мисля, че наистина ще успеете да го ядосате — каза Фиона. — И това, разбира се, може да ви бъде само от полза. Явно сте обмислили всичко много добре. — „А сега затвори и ме остави на спокойствие“, допълни тя на ум. — Съобщете ми, ако има развитие.