Южен кръст [bg]

— Вече съм го направил.

Уест се обади по радиостанцията си и нареди да изпратят полицай, който да охранява района на местопрестъплението. После се върна при колата си и с нея мина на паркинга пред магазина. Паркингът, както винаги, бе пълен с купувачи, подмамени от вечните разпродажби в „Кмарт“. Няколко човека стояха пред магазина, загледани към Първа обединена банка, и си говореха с развълнувани, приглушени гласове. Повечето клиенти на евтиния универсален магазин обаче не се интересуваха от сензации, а спокойно бутаха количките си из супермаркета.

Уест спря пред банката и с изненада откри, че Хамър още говори с Буба. И двамата стояха на слънце, но сякаш не забелязваха жегата. Уест слезе от колата и тръгна към тях. Когато усети зловонието, забави крачка. Взря се в камуфлажния панталон на Буба.

— Разбира се, че одобрявам идеята гражданите да се включват активно — казваше Хамър. — Но в някакви определени граници. И аз определено не искам тези доброволни сътрудници на полицията да носят оръжие, мистър Флак.

— В такъв случай много от нас не биха се включили.

— Има и други начини да се помага.

— Ами флакони със сълзотворен газ и палките? Те разрешени ли са?

— Не. — Хамър бе категорична.

Уест знаеше съвсем точно какво прави шефката й. Хамър бе изключително опитна в общуването с хора, в привидно хаотичното насочване на разговора в най-различни посоки, преструваше се, изчакваше, докато й се удадеше възможност да постигне целта си. Уест продължи да слуша.

— Ами доброволните полицаи в Честърфийлд ходят въоръжени — посочи Буба, като разгонваше мухите. — Познавам доста от тях. Работят много усърдно и наистина им харесва.

Хамър забеляза костюма на Уест. Взря се в черния прах за откриване на отпечатъци по сакото й.

— Какво стана със Смадж и… — каза тя, без да довърши изречението, поставяйки капан за Буба.

— Нищо — отвърна Буба. — Всъщност първо той ме запали, но май ще трябва да се преместя в Честърфийлд.

Хамър го погледна озадачено:

— Моля?

— Приятелят ми Смадж. — Буба също придоби озадачен вид. — Вие откъде знаете за него?

— Извинете за причиненото неудобство, мистър Флак — каза Хамър. — Защо не се приберете вкъщи да се освежите? Заместник-началник Уест? Трябва да разменим няколко думи.

Двете жени се отдалечиха от Буба.

— Това беше хитър ход — възхити се Уест. — Подхвърлихте го, сякаш някой полицай се казва така, а той веднага заговори за приятеля си.

— Имах късмет, че се върза — каза Хамър в момента, когато една кола се появи на паркинга и се отправи към тях. — Освен това искам да бъде поставен под наблюдение. Веднага.