![Адреналин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/3/adrenalin-bg-download.jpg)
Адреналин [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-146-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адреналин [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че малък персонал. Заид има голяма конюшня.
— Обичам конете — подметнах.
83
Смъртта на Заид и стрелбата на „Сейнт Панкрас“ бяха водещите новини до края на деня. Никой друг не беше сериозно ранен и стрелците бяха избягали. Полицаите вече бяха в лондонския дом на Заид и разпитваха семейството му. Видях кадри на русокосата му съпруга, която влизаше в къщата им в Белгрейвия, снимана отдалеч. Ясмина, без шал или маска на лицето, вървеше с майка си и я подкрепяше. Госпожа Заид каза, че съпругът й отишъл да посрещне дъщеря им, която се връщала от пътуване, и че Ясмина й се обадила, че влакът й закъснява, а когато пристигнала, баща й бил починал, очевидно от сърдечен удар.
Ясмина го беше убила и бе избягала в суматохата, а после дръзко се беше върнала с открито лице за „срещата“ им.
— Тя отрови баща си, а сега се прави на привързана дъщеря. — Догади ми се.
Щеше да изчезне отново, преди да идентифицират отровата в тялото на баща й. Нямахме много време.
Гледах по телевизията как Ясмина Заид и майка й се отдалечават от репортерите и се връщат в идеалния си дом. „Дъщеря ми принадлежи на мен“ — беше казал Заид в Амстердам. Колко дълбоко грешеше.
Рано сутринта на другия ден минах с кола покрай крайградското имение на Заид в Кент, недалеч от Кентърбъри. Високите каменни стени се издигаха и снишаваха заедно с лекия наклон на хълмистия пейзаж. Продължих по пътя и потърсих камери или монитори, скрити в дърветата или оградата. Карах няколко километра покрай имота и после се върнах. Исках да опозная терена въз основа на сателитната карта, която ми беше дала Мила, заедно с чертежите на къщата, с които по някакъв начин се беше сдобила през нощта. Комплексът с къщата в стил от осемнайсети век се простираше към западния край на имението. В отсрещната страна беше конюшнята. В далечния западен край имаше писта за частни самолети, а през огромния имот минаваше малка река, която вероятно извираше от територията му, и няколко потока. Тунел завършваше близо до конюшнята, която се намираше на двеста метра от оградата. Оградата и конюшнята бяха свързани с частен път. Нямаше пазачи, поне в момента, но на тежката порта имаше електронно табло.
Минах още веднъж и после се отправих към най-близкото село.
Набрах телефонния номер.
— Ало? — Женският глас беше отривист и очевидно неповлиян от трагедията, сполетяла господаря й.
— Конюшнята, моля. — Надявах се, че ще ми провърви. Въпреки че Заид беше мъртъв, служителите му сигурно се грижеха за конете. Трябваше да има дежурен.
— Един момент.
Телефонът иззвъня отново.
— Ало? — каза сприхав мъжки глас.
— Здравейте. Искам да говоря с човека, който купува коне за конюшнята на господин Заид.
— Моментът е изключително неподходящ, младежо. Има смъртен случай в семейството — сгълча ме мъжът.
— Съжалявам. Не знаех. Много съжалявам.
— Тогава сбогом…
— Господине? Бихте ли ми казали кого да търся, когато се обадя отново?
— Джери. Той не е тук днес. Кой се обажда?
— Майк Смит от „Първокласни услуги за коне“. Ние сме съвсем нова фирма и мисля, че ще можем да обслужим страхотно Джери на много привлекателна цена.
Мъжът ме изненада със смях:
— По-добре обслужете Джери или той ще ви откъсне ушите. Само ви предупреждавам съвсем откровено.
Засмях се като търговец.
— Добре, господине, оценявам искреността ви. Може ли да попитам кой доставя конете на господин Заид?
— „Синият лъв“. Наблизо са.
— Много хубава фирма, но ние имаме по-добри сделки с нашите доставчици, които можем да ви предложим.
— Спестете си рекламата за Джери. Искате ли да ви кажа телефонния му номер?
— Не. Ще се обадя пак следващата седмица и ще си уговоря среща с Джери. Извинявайте за безпокойството.
— Добре. Желая ви успех. Дочуване. — Човекът затвори.
Намерих адреса на „Синият лъв“ и изминах трите километра до фермата, която се помещаваше в самотна сграда от стар камък и имаше асфалтиран паркинг.
Влязох вътре. На рафтовете на стените бяха наредени пакети с конска храна и оборудване за езда. Зад бюрото седеше млад мъж, тракаше на клавиатурата и се мръщеше на компютъра.
— Здравейте — рекох. — Изпраща ме Джери от конюшнята на Заид.
Той кимна.
— Вчера трябваше да получим храна за конете, но не дойде. Джери ме изпрати да я взема.
Мъжът свъси вежди.
— Доставихме ви храна преди два дни.