![Адреналин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/3/adrenalin-bg-download.jpg)
Адреналин [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-146-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адреналин [bg]». Краткое содержание книги:
— С една откачена жена. Казвам го само защото не ни чува.
— Сам, ела с мен. Даниъл е много близо. Мога да ти го дам още сега. И ще приключим.
Луси ме беше предпазила два пъти. Много исках да вярвам, че ще ми даде сина. Знам, че това е определението за оптимизъм и безумие.
Погледнах през рамо. Заид още притискаше Ясмина до себе си, въздишайки с облекчение, че детето му е в безопасност.
Ясмина държеше шала на лицето си. Двамата седяха, вероятно чакаха Едуард да напусне района. Спомних си, че никой не знае, че Ясмина е изчезнала. Тя кимна веднъж в отговор на нещо, което баща й каза. По лицето му потекоха сълзи.
— Мога да ти осигуря имунитет — рекох. — Може да сключим сделка. Не е необходимо да бягаш и да се криеш. Това ли ще бъде животът ти?
— Имунитет. Шегуваш се. Направила съм избора си, Сам. Знам го.
Чух, че гласът й потрепери, и за пръв път долових съжаление.
Заид хвана ръката на дъщеря си. Взе чашата с шампанското и отпи с рязко, нервно движение. Ясмина стоеше неподвижно като статуя. Представям си от какви нива на терапия се нуждаеше, за да си върне живота.
— Луси, защо си обърнала гръб на целия свят?
И после на китката й видях малкото слънце в деветката. Същата татуировка като на главорезите в Холандия и на онзи, който дойде да ме убие в Бруклин.
— Луси, Боже мой! — Забих пръст в татуировката.
— Стани. Тръгваме.
Едуард мина покрай статуя на мъж в развято от вятър палто, който гледаше към стъкления таван, сякаш очакваше буря, и се сля с хората, отправили се по стълбите.
Надявах се, че Мила го следи. Исках тя да забрави за мен. Ясмина беше в безопасност.
Станахме и тръгнахме. Рискувах и погледнах Заид. Той леко потрепери, докато оставяше чашата с шампанското. Закашля се. После още веднъж. И след това Ясмина се измъкна от сепарето и забърза към изхода.
Спрях. Ясмина Заид продължи да върви. В очите й се четеше студена решителност. Мина покрай нас, без да погледне нито мен, нито Луси. Нито баща си. Тръгна по стълбите в същата посока като Едуард.
Пристъпих напред и усетих дулото на пистолет, опрян в гърба ми.
— Насам, Сам. Искаш ли да видиш сина си? Насам.
Бахджат Заид все още седеше, но главата му клюмна на гърдите. Никой около него не забеляза. Всички се бяха съсредоточили в шампанското, смеха и мобилните си телефони. Не виждах дали той диша или не. Реших, че е отровен.
— Бахджат Заид е мъртъв. Ясмина го уби.
— Да — потвърди Луси.
Собствената му дъщеря!
— Какво й е направил Едуард, по дяволите? — Какъв свят. Съпруги предаваха съпрузите си и деца отравяха родителите си. Почувствах празнота в гърдите си.
— Едуард я е превърнал в негова собственост. Не ти трябва да знаеш. Тръгвай, Сам.
До Заид спря сервитьор, забеляза състоянието му, коленичи до него и извика.
— Синът ти. Синът ти — повтори Луси, сякаш това беше остен да ме накара да вървя.
Тръгнах.
Едуард чакаше Ясмина по-нататък в залата. Тя измина разстоянието до него и дясната му ръка стисна китката й.
— Върви с мен и ще си получиш детето — каза Луси, докато слизахме по стълбите.
— Няма — отговорих, обърнах се и хванах пистолета, който тя държеше под якето ми. Покрай нас минаха група транспортни полицаи, които тичаха към бара за шампанско. — Ако ме застреляш, няма да имаш време да избягаш. — Устните ни бяха на един-два сантиметра като на влюбени, които се сбогуват на гара в черно-бял филм.
— Сам, недей. Защо не отминеш? Заради сина си! — Гласът й беше умоляващ.
Погледнах надолу по стълбите. Едуард и Ясмина се обърнаха и също ни погледнаха. Реших да рискувам. Завъртях се, грабнах пистолета на Луси, и го насочих към пода.
81
Над рамото на Луси видях, че Едуард пусна куфарчето на Заид и извади тежък, чудноват пистолет от шлифера си. Беше по-голям от револвер и имаше странна черна секция с метална решетка, която ми се стори позната, и блесна за миг на ярката светлина в залата на гарата.
Изстрелът прогърмя силно и нагрятият куршум прелетя между Луси и мен. Двамата се хвърлихме на стълбите, но никой не пусна пистолета. След стъписаното мълчание, последвало изстрела, се разнесоха писъци и настъпи хаос.
Едуард стреля отново. Куршумът рикошира в зелените стъпала много близо до главата на Луси и докато още се боричкахме, ние се претърколихме наред с останалите.
Изправихме се и тя заби юмрук в лицето ми. Силно, точно под окото. Нямаше да пусна пистолета.
— Дай ми го или Даниъл ще изчезне! — изкрещя тя.