![Рома Етерна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/5/roma-eterna-bg-download.jpg)
Рома Етерна [bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855142
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Рома Етерна [bg]». Краткое содержание книги:
— Ето Тимолеон например — каза императорът. — Трябва ли да полагаш такива усилия за намирането му? Ясно е, че не можеш да го заловиш, и така го превръщаш в още по-голям герой, отколкото е.
— Тимолеон е най-голямата опасност, с която империята се е сблъсквала някога, Цезаре. Той е копие, насочено право към престола.
— Понякога си твърде мелодраматичен, Аполинарис. Пак ти казвам, остави го. Да покажем на света, че можем да изтърпим дори един Тимолеон.
— Мисля, че не разбираш колко опасен…
— Опасен? Голтак, който мъти главите на простолюдието. Не искам да го превръщаме в мъченик. Да, можем да го хванем и да го разпънем на кръст, но това ще го превърне в герой и хората ще обърнат света с главата надолу в негово име. Остави го да си живее.
Ала Аполинарис виждаше единствено опасността и затова търсенето продължи. След някое време Тимолеон беше предаден от свой привърженик, алчен за пари, и арестуван в една от най-затънтените пещери на Подземния свят заедно с двайсетина съучастници и няколкостотин последователи.
В качеството си на председател на Съвета за вътрешна сигурност Аполинарис нареди незабавно да бъдат съдени, без да уведоми императора. Това щеше да засенчи всички досегашни екзекуции, а после, обеща си той, най-сетне щеше да се сложи край на кръвопролитията. Освободяха ли се от Тимолеон и хората му, Лауреол най-сетне можеше да влезе в ролята си на владетел и да подаде на народа маслиновото клонче на милосърдието. Това щеше да бъде началото на помирението и възстановяването, което неизбежно трябваше да дойде след тази мрачна епоха.
За пръв път след връщането си от провинциите Аполинарис започваше да си мисли, че най-вероятно е близо до изпълнението на голямата си задача — да преведе империята през бурите. Тогава вече можеше да се оттегли за почивка.
В този момент се появи Тиберий Каракс с невероятната вест, че император Лауреол е обявил амнистия за всички политически затворници като акт на императорско милосърдие и че Тимолеон и приятелите му ще бъдат освободени от тъмницата до два-три дни.
— Той си е изгубил ума! — възкликна Аполинарис. — Дори Деметрий не беше способен на такова безумие.
Той посегна към перото.
— Ето това са заповеди за незабавна екзекуция в самия затвор, преди да са започнали да ги освобождават…
— Ваша светлост… — промълви Каракс.
— Какво има? — попита Аполинарис, без да вдига поглед.
— Ваша светлост, император Лауреол нареди да ви предам, че ви чака в двореца най-късно след час.
— Добре — кимна той. — Само да подпиша заповедите!
В мига, в който влезе в кабинета на императора, Аполинарис разбра, че е подписал собствената си смъртна присъда. На писалището на Лауреол лежаха заповедите, които беше дал на Каракс преди по-малко от час. Изглежда някой от хората на императора се беше добрал до тях.
Бледосините очи на Лауреол бяха по-ледени отвсякога.
— Знаеше ли, че съм наредил тези хора да бъдат помилвани, консуле? — попита той.
— Трябва ли да те лъжа? Не, Цезаре, късно ми е тепърва да се уча. Знаех за амнистията. Но прецених, че правиш грешка, и отмених заповедта ти.
— Отменил си заповед на своя император? Много смело, консуле!
— Да, така е. Изслушай ме, Лауреоле…
— Цезаре!
— Цезаре. Тимолеон е гибел за империята, за Сената, за всичко, което ни прави римляни. Той трябва да умре!
— Казах ти вече, всеки глупав монарх може да осъди врага си на смърт. Щраква с пръсти — и готово! Хората се подчиняват на император, способен на милост.
— Ако настояваш да освободиш Тимолеон, Цезаре, не отговарям за последствията.
— Няма да се наложи ти да носиш отговорността — безстрастно изрече императорът.
— Мисля, че те разбирам, Цезаре.
— Да, и аз така мисля.
— Независимо от това се боя за теб, ако освободиш тези хора. Боя се за Рим. — За миг желязното самообладание му измени и той възкликна: — Ох, Лауреоле, ако знаеш как съжалявам, че те избрах за император! Каква грешка направих! Не виждаш ли, че Тимолеон трябва да умре за доброто на всички ни? Настоявам да бъде екзекутиран!
— Какво отношение към император — тихо продума Лауреол. — Сякаш още не можеш да повярваш, че аз действително съм такъв. Ще ти кажа, Аполинарис: ние наистина сме твоят суверен и не приемаме да използваш пред нас думи като „настоявам“. Ще считаме, че си си подал оставката като консул. Ти превиши пълномощията си и в новото управление, чиято цел е да излекува империята, няма място за теб. Предлагаме ти заточение, където сам си избереш — Египет, Кипър, Понт…