Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Ясно… — почувствах се обезсърчен и смених темата. — Май не виждам да се задават сапьорите?

— Няма и да ги видиш. Те заеха позиция в средния дял от тила на района на „Ловците на глави“. Съжалявам, трябваше да ти го кажа по-рано. Друго?

— Не, сър.

Изключихме линията и аз внезапно се почувствах по-добре. Дори Блеки можеше да забрави нещичко… а и моята догадка се бе оказала правилна. Напуснах зоната на тунела, за да инспектирам дванадесети подслушвателен пост, който бе разположен отдясно на булеварда на Дървениците.

Както и при останалите пунктове за прослушване, там спяха двама души, един дежуреше на слушалките и един беше бодърстваща смяна. Попитах последния:

— Надушихте ли нещо?

— Не, сър.

Човекът, който подслушваше, беше един от петимата ми новобранци. Той вдигна глава и каза:

— Мистър Рико, мисля, че този подслушвателен уред се е скапал.

— Ще го проверя — казах аз.

Той се отмести, за да ми позволи да се подключа заедно с него.

„Пържеха яйца“ — толкова наблизо, че можеше да ги помиришеш! Натиснах бутона на съобщителния канал, които бе достъпен за всички:

— Първи взвод, стани! Събудете се, обадете се и доложете!

После се прехвърлих на офицерската честота:

— Капитане! Капитан Блекстоун! Спешно е!

— По-кротко, Джони! Докладвай.

— Звуци на пържещи се яйца, сър — отговорих аз, като отчаяно се опитвах да запазя гласа си спокоен. — Пост 12 с координати Истър 9, Квадрат Блек 1.

— Истър 9 — съгласи се той. — Децибели?

Хвърлих трескаво поглед към индикатора на прибора.

— Не зная, капитане. Стрелката е откъм страната на максимума, но е излязла извън скалата. Сякаш се намират точно под краката ни!

— Чудесно! — зарадва се той, а аз се учудих как можеше да се чувства по този начин. — Това е най-добрата новина за днес! Слушай сега, синко. Събуди момчетата си…

— Те вече са будни, сър!

— Отлично. Прати още двама подслушващи, кажи им да проверят около пост дванадесети. Опитай се да пресметнеш къде точно ще изскочат Дървениците. И сетне застани далеч от това място. Разбираш ли ме?

— Чувам ви, сър — учтиво казах аз, — но не ви разбирам.

Той въздъхна.

— Момче, косите ми ще побелеят от теб. Виж какво, синко, ние искаме те да излязат навън. Колкото повече, толкова по-добре. Ти не разполагаш с нужната огнева мощ, за да ги спреш, освен ако не затрупаш входа на тунела им, когато изпълзят до повърхността. Само че не бива да го правиш! Ако изскочат навън с все сила, дори един полк не ще може да ги удържи. Нашият генерал знае това; ето защо той се е разположил с цяла тежко въоръжена бригада на орбита и очаква появата им. От теб се иска да обозначиш предполагаемото място на техния пробив, да се изтеглиш назад и да го държиш под наблюдение. Ако имаш повече късмет, главният пробив да се извърши в твоята зона, данните от твоето разузнаване ще бъдат предадени на самия връх на командната пирамида. Така че остани си с късмета, но се постарай и да останеш жив! Ясно ли е?