Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
Звездните рейнджъри [Starship Troopers] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:

Романът разказва, от първо лице, историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахнидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 125
Перейти на страницу:

Той смъкна дихателната си маска още щом излезе от колата. Ужасен, наклоних глава към майор Ландри и заговорих с него, шлем до шлем, без да включвам радиовръзката:

— Майоре… въздухът наоколо е „горещ“. Освен това бяхме предупредени, че…

— Понижи тона! — нареди майорът. — Той е наясно с всичко.

Аз замълчах. Талантът направи няколко крачки, обърна се и изду долната си устна. Очите му бяха затворени, целият изглеждаше потънал в размисъл.

Внезапно той отново се ококори и каза раздразнено:

— Как може да очаквате да работя, когато всички тези глупаци подскачат като бълхи наоколо?

Майор Ландри изръмжа:

— Приземете хората си!

Аз преглътнах, но не се осмелих да споря. После наредих по достъпната за всички честота:

— Черногвардейци от Първи взвод, покрийте се и не мърдайте от местата си!

Това, което последва, бе едно двойно ехо на заповедта ми, която бе повторена и подета от по-низшите командни нива. Добър атестат за лейтенант Силва.

— Майоре, може ли да позволя на хората си да се движат по самата повърхност? — попитах аз.

— Не. И млъкни най-сетне.

В този момент екстрасенсът се върна в аеромобила и постави кислородната си маска. Вътре нямаше място за мен, но ми позволиха, всъщност заповядаха ми, да застана на стъпенката, да се вкопча в нещо и да потегля заедно с тях. Ние се издигнахме във въздуха и изминахме няколко мили, преди да кацнем отново. Онзи тип пак сне маската си и се разходи безцелно насам-натам. От време на време казваше нещо на единия от бойните инженери, който само кимаше послушно и си водеше записки в бележника.

Групата със специална мисия се приземи около десетина пъти в моя район, като всеки път преминаваше през същата очевидно безцелна процедура. После се преместиха на територията на Пети полк. Преди да ни напуснат, офицерът, който си водеше бележки, откъсна листа от основата на бележника си и ми го подаде.

— Това е подземната карта на вашия участък. Широката червена лента е единственият проход на Дървениците, който го прекосява. Тунелът слиза приблизително на хиляда фута дълбочина от входа си, но след това се изкачва почти праволинейно в лявата половина на вашия тил и напуска района ви на около четиристотин и петдесет фута. Светлосинята мрежа, която се слива с него, е голяма колония от Дървеници; маркирал съм единствените места, където тя се издига — таванът й достига до сто фута под повърхността. Трябва да поставите подслушватели там, докато дойде време да вземем нещата в свои ръце.

Вгледах се в листа.

— Може ли да се вярва на тази карта?

Инженерният офицер хвърли уплашен поглед към гения, после съвсем тихо изсъска:

— Разбира се, че може, идиот такъв! Ти какво, искаш да го извадиш от равновесие ли?

Те напуснаха, додето аз разучавах субкартата. Инженерът художник, следвайки указанията на екстрасенса, беше нахвърлил две скици, а електронното устройство в кутията ги беше комбинирало и бе нарисувало само стереокартина на първите хиляда фута под повърхността. Аз бях толкова потресен, като разбрах, че булевардът на Дървениците минава под нозете ми, че трябваше да ми се напомни да освободя взвода от командата да „замре“. Когато се съвзех, заповядах да вземат подслушвателите от кратера, извиках по двама души от всяка група и им дадох копия от тази дяволска карта, за да могат, съобразявайки се с нея, да прослушат шосето на Дървениците по цялото му протежение и после самия подземен град.

Доложих за всичко на Блеки. Когато започнах да му обяснявам къде са разположени тунелите на Дървениците съгласно координатите, той ме сряза:

— Майор Ландри ми изпрати факсимилно копие. Дай ми само „адресите“ на твоите подслушвателни постове!

Което и сторих.

— Не е толкова зле, момчето ми — каза той. — Но не и това, което би ми се искало да бъде. Поставил си повече „уши“ над картографираните им тунели, отколкото е нужно. Разположи последователно четири пункта над онзи скоростен път на Дървениците, установи и четири около града им. Така ще ти останат още четирима души с подслушвателна техника. Изпрати един в триъгълника, образуван от десния край на твоя тил и основния тунел; другите трима разстави на една по-голяма площ от другата страна на тунела.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)