![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
Приближиха се до подпорната стена.
— Стой тук — разпореди се Кейт и започна да слиза по камъните. — Ако се наведеш през парапета, сигурно ще я видиш.
Не след дълго се добра до скритата лодка и отмести част от листата и сухите клонки, които покриваха кърмата.
— Тази лодка ли беше?
Аделфия се наведе през парапета и кимна.
— Тази беше.
О, боже!
49
Оливър Стоун стоеше пред високата жилищна сграда и наблюдаваше потока добре облечени хора, които излизаха от нея. Съдейки по куфарчетата в ръцете на повечето от тях, очевидно отиваха на работа. И скоро я видя. Преметнала през рамо само дамска чантичка, Джаки Симпсън мина покрай него, без да го погледне. Той изчака известно време и тръгна след нея. Крачките му бяха далеч по-големи от нейните и това наложи да забави темпото. Един-два пъти понечи да я спре, но не го направи поради странната нерешителност, която го обземаше — нещо необичайно за него. Тя спря да си купи вестник и разпиля няколко монети по тротоара. Той се втурна да й помогне, събра монетите и ги пусна в протегнатата й длан. Дишането му се ускори, когато видя белега на нея, но все пак успя да се усмихне на благодарностите й.
Пред сградата на ВОБ Стоун забави крачка и проследи с поглед фигурката, насочила се към централния вход.
Дребна, но стройна и стегната, с приятно мургава кожа и стремителна походка. Преди години беше познавал една жена, която поразително приличаше на нея.
После се обърна и тръгна към станцията на метрото. Предстоеше му важна среща. Скоро слезе от влака и се насочи към останалите членове на клуба, които вече го чакаха.
Бяха стигнали до решението, че най-безопасният начин за прибирането на записите от дома на Милтън беше той да се появи там в компанията на хората от охранителната фирма, която бе реагирала на беззвучната аларма. Организираха нещата и последваха приятеля си в старото малибу на Кейлъб. Той размени няколко думи с двамата охранители, които го чакаха пред къщата, после малката група изчезна във входа.
Трийсетина минути по-късно Милтън излезе и забърза към колата на приятелите си.
— Взе ли ги? — попита Стоун.
Младият мъж кимна и измъкна един DVD диск от раницата си.
— Алармата беше активирана, което означава, че разполагаме със запис — поясни той, след което пъхна диска в лаптопа. Минута по-късно пред очите им се появи част от интериора на дома.
— Ето! — промърмори Стоун и посочи някаква мъжка фигура в ъгъла.
— Това е Райнке! — възкликна Кейлъб.
— А след него идва и приятелчето му — промърмори Рубън. — Онзи, когото Оливър халоса с каската.
Заковали очи в екрана, четиримата наблюдаваха методичните действия на двойката.
— Какво беше това, което извадиха от кошчето? — попита с напрегнат глас Кейлъб.
Милтън върна кадъра.
— Прилича ми на кутията с фактурите — промърмори той.
— Ето го и охранителя — обади се Стоун.
Всички се втренчиха във фигурата на високия мъж, която предпазливо напредваше по посока на камерата. После нещо се стрелна отстрани, удари го в главата и мъжът се свлече на пода.
— Какво беше това, по дяволите? — извика Рубън.
— Човек с маска — поясни Стоун. — Поне единият от тях е проявил достатъчно съобразителност, за да скрие лицето си.
— Но не беше Райнке, нито пък партньорът му — отбеляза Милтън.
— Което означава, че там е имало и трети човек — добави Стоун. — А този запис ни дава нужните… — Замълча, тъй като мобилният телефон на Милтън зажужа.
— Ало? — натисна копчето той. — О, Честити, здравей! — Изражението му се промени бързо. — Какво?!
Стоун грабна апарата от ръката му.
— Честити?
Но отсреща му отговори мъжки глас, който спокойно обяви:
— Мисля, че засега сме квит. Ако вие седите мирно и кротко, ние също няма да предприемаме нищо.
Телефонът онемя.
Стоун хвърли поглед към приятеля си и забеляза, че очите му овлажняват.
— Съжалявам, Милтън — промърмори той.
Следващата сутрин и по-голямата част от следобеда Кейт използва за проучване на Милтън Фарб, Рубън Роудс и Кейлъб Шоу. В „Гугъл“ откри известни сведения за Милтън Фарб и участието му в предаването „Риск“, но Оливър Стоун си оставаше пълна загадка. Вече беше убедена, че тази компания е била свидетел на убийството на Патрик Джонсън, а кръвта и дупката от куршум в лодката подсказваха, че те самите са били на път да загинат.
Въоръжена с тази нова информация, тя отново се насочи към гробището „Маунт Цион“. Изправи се на портала и със задоволство установи, че Стоун е там и работи нещо между алеите.