Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— На остров Рузвелт ли? — погледна я с интерес Кейт.

— Да.

— Но какво общо има това с Оливър?

— Ами как да кажа… Исках да пия кафе с Оливър, но той каза, че има среща.

— Каква среща?

— Това питам и аз. Каква среща посред нощ? Но той тръгна. Аз бях ядосана. Среща без кафе? Затова направих, че си отивам, но видях него как се качва в такси. И аз качих се в такси. Имам пари, мога да взема такси.

— Разбира се, разбира се — нетърпеливо кимна Кейт. — Какво стана после?

— Последвах го в Джорджтаун. Той слиза, аз слизам. Той отива при реката, аз отивам при реката. И после видях приятелите му. Видях какво правят.

— Какво? — извика Кейт толкова силно, че жената срещу нея се стресна.

— Те взеха стара лодка и загребаха към острова. Това направиха.

— А ти какво направи?

— Аз взех такси и се прибрах. Не чаках ги. Не плувах до острова! Прибрах се, пих кафе и тогава видях агент Форт, който търсеше Оливър. — Очите на жената отново овлажняха. — А после видях трупа по телевизията!

— Сигурна ли си, че става въпрос за същата вечер?

— Съобщиха по телевизия. Същата вечер.

— Аделфия, ти каза, че не вярваш Оливър да е извършил нещо лошо. Но си го видяла да гребе към острова, на който същата нощ е убит човек.

— Те казаха, че човекът с пистолет е убит. Оливър няма пистолет.

— Не можеш да си сигурна. Ами приятелите му?

— О, аз познавам тези хора — засмя се Аделфия. — Те са малки уплашени мишки, с изключение на големия. Единият работи в библиотеката. Обича книги. Носил ми е. Другият проверява разни неща.

— Проверява разни неща ли?

— Знаеш ли, той на глас брои, тананика, подсвирква и сумти. Не знам какво му е, макар че Оливър ми каза. Нещо психическо…

— Знаеш ли как се казват приятелите му?

— О, да, знам. Книжарят се казва Кейлъб Шоу. Понякога много странни дрехи облича. Оливър казва, че това е неговото хоби. Според мен малкият книжар е луд.

— А другите?

— Милтън Фарб е този, който брои. Умник. Казва ми неща за света, които не знам.

— А големият?

— Казва се Рубън Роудс.

— Какво според теб се е случило на острова, след като не вярваш, че твоите познати са убили онзи човек?

— Не се сещаш? — вдигна вежди Аделфия, после понижи глас и добави: — Те са видели кой е свършил това. Те са видели убиеца!

Кейт бавно се отпусна назад. Първата й мисъл беше да уведоми Алекс, но се запита дали това ще е разумно. Защото знаеше каква ще бъде реакцията му — щеше да се върне веднага. Нещо, което несъмнено щеше да му причини нови неприятности в службата. А и не беше убедена, че Аделфия казва истината. После й хрумна нещо друго.

— Аделфия, ще дойдеш ли да ти покажа нещо? — попита тя.

— Къде?

— В Джорджтаун. Обещавам да не те бавя.

Жената неохотно се съгласи. Кейт подкара към Джорджтаун и не след дълго паркира край реката.

— Ще познаеш ли лодката, ако я видиш?

— Дълга беше. Три-четири метра. И стара. Много изгнила. Взеха я от гробището за лодки ей там. — Ръката й посочи на юг, надолу по течението.