Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

— Липсва уважение в начина, по който си служиш с малките ни имена — упрекна го Белонда.

— Не, просто различно възприемане на нещата, Ти вече не си света майка и аз не съм „голата“. А две човешки същества, изправени пред един и същ проблем. Не ми казвай, че не си даваш сметка за това.

Тя обходи с поглед работната му стая и каза:

— Ако си ме очаквал, защо Мурбела не е тук?

— И да бъде принудена да те убие, когато трябва да ме защити, така ли?

Белонда прецени казаното от него.

Проклетата почитаема мама наистина би могла да ме убие, но тогава…

— Пратил си я навън, за да я опазиш.

— Имам по-сигурен защитник — той посочи към детето.

Тег? Защитник? За него се носеха онези истории от Гамму. Айдахо знае ли нещо?

Имаше желание да го попита, но можеше ли да рискува? Наблюдателите-вардияни трябва да получат ясен сценарий за опасността.

— Нима то?

— Дали ще продължи да служи на „Бин Джезърит“, ако види как ме убиваш?

След като тя не отговори, Айдахо добави:.

— Бел, постави се на мое място. Аз съм ментат, паднал не само във вашия капан, но и в този на почитаемите мами.

— Само ментат ли си?

— Не. Също и тлейлаксиански експеримент, но не провиждам в бъдещето. Не съм Куизъц Хадерах. Просто ментат с възпоминания от много животи. Вие, с вашите Други Памети, можете да схванете какви възможности се отварят пред мен.

Докато той говореше, Тег приближи и се облегна на контролното табло до лакътя му. По лицето на момчето се четеше единствено любопитство, нямаше и следа от страх.

Айдахо махна с ръка към мястото на прожекционния фокус над главата си, където танцуващите сребристи прашинки бяха готови да се съберат в изображения.

— Един ментат вижда, че излъчваното от него поражда несъответствия: зимни сцени през лятото или слънчева светлина, когато дошлите при него пристигат едновременно с дъжда… Не си ли очаквала от мен да се отнеса скептично към пиеските ти?

Белонда мигновено разбра, че е чула поредно заключение на ментат. Все още се намираха върху основата на общото обучение.

— Съвсем естествено си решил да не омаловажаваш Тао — каза тя.

— Поставих други въпроси. Случващи се едновременно неща могат да имат скрити връзки. Какво представляват причината и следствието, когато са изправени пред едновременността?

— Имал си добри учители.

— И не само в един живот.

Тег се наведе в посока към нея:

— Наистина ли дойде, за да го убиеш?

Не си струваше да лъже.

— Продължавам да мисля, че е прекалено опасен.

Да видим как ще го оспорят наблюдателите-вардияни!