![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Съобщиха ми, Дейма. Стражата при клетките е подсилена.
— И не ме убеждавай, че са безопасни без дресьор.
— Самата аз не го вярвам, Дейма.
По изключение каза истината. Футарите я ужасяват. Добре,
— Логно, надявам се на здравата основа на нашата власт.
Височайшата почитаема мама се обърна, доловила, че помощницата е навлязла поне с два милиметра в опасната зона. Другата жена също го забеляза и се отдръпна.
Толкова близо, колкото пожелаеш, Логно, но само пред мен — не и зад гърба ми.
Зърнала оранжевия блясък в нейните очи, помощницата почти коленичи. Недвусмислено подгъване на коленете:
— Дейма, причината е силното ми желание да ти бъда в услуга! Най-силното ти желание е да заемеш моето място, Логно.
— Как стоят нещата с онази жена от Гамму? Със странното име…
— Ребека, Дейма. Тя и неколцина нейни спътници някак си успяха да ни се изплъзнат… Временно, разбира се. Няма как да не ги намерим. Не могат да напуснат планетата.
— Смяташ, че трябваше да я оставя тук, нали?
— Разумно беше да се мисли за нея като за стръв, Дейма.
— Тя продължава да е стръв. Вещицата, която открихме на Гамму, не е отишла случайно при онези хора.
— Да, Дейма.
Раболепният тон в гласа на Логно сякаш погали слуха й.
— Добре, заеми се!
Помощницата буквално припна навън.
Винаги съществуват малки групи, заплашващи с насилие, които се срещат потайно някъде. Подклаждайки взаимно зарядите си от омраза, те жужат, готови да разрушат живота на подредените хора около себе си. И винаги трябва да има някой, който да разчисти разрушенията. Дейма въздъхна. Тактиката на терора бе толкова… Толкова нетрайна!
Успехът. Ето коя бе истинската опасност. Беше им коствал цяла империя. Ако размахваш успеха около себе си като байрак, някой винаги ще иска да те съсече. Завист!
Този път ще внимаваме повече с късмета си.
Отпусна се в мечтателна полудрямка, макар и все така будна за звуците около себе си, като продължи да се наслаждава на сведенията и доказателствата за новите победи, които й бяха показали на екрана днес сутринта. Приятно й беше да прехвърля на върха на езика си, макар и мълчаливо, едно по едно имената на планетите-пленници: Уалах, Кронин, Рийнол, Еказ, Бела Тегей-зе, Гамму, Гамонт, Нюши…
„Хората се раждат податливи на това най-упорито и поразяващо интелекта заболяване — самозаблудата. Както най-добрите, така и най-лошите от всички възможни светове са драматично засегнати от него. Липсва естествен имунитет срещу болестта. Нужна е постоянна бдителност.“