Рени
- Автор: Гудман Джоу
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рени». Краткое содержание книги:
След време се срещат отново и страстта, завладяла и двамата, се оказва бурна и непреодолима.
— Да, моля — каза тя.
Денсър доволно се изсмя.
— Ти си я превъзпитал днес следобед, Съливан. Тя се е опитала да те убие, а сега казва „моля“.
— Прави каквото трябва, за да получи каквото иска. — Той се отдалечи от масата, за да даде на Рени задушеното. — Усмивката му бе само за нея. — Така е, нали?
Денсър вдигна пълна лъжица, след това каза:
— Изглежда, че е плакала днес. Ти ли я разплака?
— Не съм я принуждавал да прави нищо. Плака, защото не успя да ме убие.
Златотърсачът помисли над това.
— Аз мога да й свърша работата.
— Сигурен съм, че е доволна да го чуе.
Денсър взе чайника и приготви чай за Рени. Подаде й канчето.
— Помисли за това, мадам.
Рени отмести чинията си и взе горещия чай. Нямаше представа как да отговори на предложението на Денсър.
— Какво ще поискаш в замяна? — попита тя.
— Само да постоиш тук с мене. Шест месеца, може би, или година. Какво мислиш за това? Искаш ли да размениш живота му срещу известно време с мене?
Нямаше съмнение, че времето щеше бъде прекарано в леглото на Денсър. По кожата на Рени полазиха тръпки и я обзе вълна от ужас.
— Бих желала да го направя — каза тя ласкаво. Кратката й усмивка бе срамежлива, очите й намекваха за скрити удоволствия.
Дрезгавият смях на Денсър отекна в малката хижа. Той отметна назад глава, подскочи и удари с ръце бедрата си. Изтри очите си, като се върна на масата.
— Прав си за нея — каза той на Джарет. — Прави каквото трябва, за да получи каквото иска.
Рени се отмести от стената. Резкият и луд смях на Денсър я накара да настръхне. Погледна канчето, което държеше. То беше пълно само три четвърти. Останалият чай се бе разлял на ризата й и образуваше все по-голямо петно. Тя я изтърси несполучливо с пръсти, които още трепереха.
— Означава ли това, че съм в безопасност? — попита сухо Джарет.
Златотърсачът се усмихна с най-ведрата си усмивка.
— Няма да те убивам, докато спиш.
— Добре е да чуя това.
— Но не зная какво ще правиш с нея.
Сега отговори Рени:
— Мога да ти кажа какво ще направи. Ще ме върже за краката на леглото. Правил го е по-рано.
Джарет едва успя да преглътне парчето месо, без да се задави. Видя скептичния поглед на Денсър и кимна, потвърждавайки изявлението на Рени.
— Не мога да спя с едно отворено око — каза той. — А и ти не можеш. Ще убие и двама ни.
— Изглежда така — каза Денсър.
Като свършиха с яденето, Джарет изми чиниите и приборите на потока. При завръщането си намери мебелите леко разместени. Масата бе преместена близо до леглото. Рени се бе изправила и разбъркваше доста изтъркани карти. Денсър бе седнал на единия от столовете под прав ъгъл към нея.
Рени погледна към Джарет, когато той влезе, и нейният смутен поглед бе предназначен само за него.
— Той иска да играем.
Джарет не можеше да разбере причината, но не искаше да обиди Денсър, като не се присъедини. Златотърсачът си беше вече направил труда да свари повече вода и да направи свеж чай. Седеше на масата в очакване и алчно грабваше картите, които Рени раздаваше.
Джарет зае свободния стол и взе картите си.
— На какво играем?
Играеха с пет изтеглени карти, а залог бе самородното злато, което Денсър бе събрал от владението си. Едва бяха изиграли пет-шест ръце и Рени започна да се прозява. И без друго губеше, така че тя раздели последните й останали златни зрънца между Денсър и Джарет и си легна в леглото.
Джарет спря да разбърква и остави картите.
— Нека да я придружа навън — каза той на Денсър. Иначе ще поиска да излезе по-късно.
— Сигурно — каза Денсър. — Ще направя още чай.
Джарет помогна на Рени да се изправи, подкрепи я със здравата си ръка и я изведе навън. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не бъдат чути, той каза:
— От чая е Рени, затова си толкова уморена. Денсър ни дрогира.
Тя се прозя силно, много сънлива, за да бъде изненадана или загрижена.
— Мисля, че не мога да се преборя с това, Джарет.
— И няма нужда. Аз не съм пил. Ще те пазя.
— Зная, че ще го направиш.
Абсолютното й убеждение, че той ще удържи на думата си накара Джарет да я целуне. Той потисна желанието си, когато приближиха вратата на хижата. Устните й имаха вкуса на чая.
— Изтрий усмивката от лицето си — прошепна той.
Нощта бе тъмна.
— Даже не виждаш дали се усмихвам.
— Няма значение. Зная как изглеждаш, когато те целувам.
Тя леко го удари в гърдите с юмрук.
— Самохвалко.
Джарет трябваше да скрие усмивката си, когато влязоха вътре.
След като завърза хлабаво ръцете на Рени за леглото, Джарет изигра още шест партии с Денсър. Накрая златотърсачът спечели всичкото си злато и Джарет трябваше да си признае, че е загубил от по-добър играч. Освен това успя тайно да излее повечето от чая в пукнатините между плочите на пода. Той изтече в мръсното подземие, но Денсър не разбра това. Когато Джарет уморено показа, че е готов да прекрати играта, Денсър с готовност му помогна да си постели на пода. Веднага щом настани Джарет, златотърсачът се качи на втория етаж.