Рени

Рени имаше за мярка само собственото си въображение и ако това, което той чувстваше към нея, бе само част от това, с което му отвръщаше, тогава тя знаеше, че е наистина много силно обичана. И му го каза.

Те се любеха в сребърната вода на езерото, гъмжащо от риби, и се къпеха в лунната светлина. Веселите им викове се носеха по повърхността като подскачащи камъчета и те се изправиха, за да посрещнат удоволствието в обятията си.

След това се отдръпнаха един от друг, докосвайки се само с върховете на пръстите си, за да си поемат дъх. Рени първа напусна купола на звездите, за да навлезе в по-тъмния купол на боровите клони. Когато Джарет се присъедини към нея, тя вече бе облякла роклята си, обула обувките си и взела чорапите и мократа си риза. Подаде му джинсите и отиде да смъкне ризата му от храстите.

Рени подскочи два-три пъти, преди да успее да я издърпа. Нещо падна от предния джоб. Рени коленичи и го потърси в сухия килим от борови игли. Пръстите й докоснаха нещо студено и гладко. То се побираше точно в дланта й. Обърна се към лунната светлина, докато Джарет обличаше ризата си, и повдигна овалния предмет.

За момент помисли, че държи огледало. Нейното собствено отражение гледаше към нея… И все пак това не беше огледало. В ръката си държеше фотография. Тя погледна нагоре към Джарет и видя, че той я наблюдава.

— Това е моя фотография — каза тя нежно. — Тя беше на полицата до леглото ми в Ню Йорк. Кога я…

— Трябва да си призная, че я откраднах. — Той стоеше точно зад нея и гледаше надолу през рамото й. — Тази фотография ми е спътник от доста отдавна. Взех я, преди да напусна Ню Йорк — първия път.