![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Забелязвам известна промяна върху лицето й. Много е добра, дума да няма, но и аз не падам по-долу. Смята се, че истината остава върху лицето за най-много десета от секундата, но аз я долавям. Тя не е много изненадана от казаното. Но все пак успявам да я поразтърся.
— Какво става, Мюз?
— Днес говорих с шериф Лоуъл.
Смръщвам вежди.
— Че той още ли не се е пенсионирал?
— Не е.
Понечвам да я попитам защо го е търсила, но ми е известна нейната методичност. Би било съвсем нормално за нея да подхване нещата от самото начало. От друга страна, това отчасти обяснява държанието й към мен.
— Нека позная — казвам аз, — той смята, че лъготя относно онази нощ.
Мюз не потвърждава и не отрича моето предположение.
— Малко е странно, не мислиш ли — казва тя, — да напуснеш поста си точно през тази нощ?
— Причината ти е известна. Чела си онези дневници.
— Да, четох ги. Измъкнал си се в гората с приятелката си. А след това си искал да й спестиш неприятностите.
— Точно така.
— Но в тези дневници се казва още, че си бил цял в кръв И това ли е истина?
Поглеждам я втренчено.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Правя се, че не си ми шеф.
Мъча се да седна. Шевът отстрани на тялото ми боли, та се къса.
— Каза ли ти Лоуъл, че съм бил заподозрян?
— Не е нужно. А и за мен изобщо не е нужно да си бил заподозрян във връзка със събитията от онази нощ. То е ясно, че си излъгал.
— Закрилях Люси. Това вече го знаеш.
— Знам онова, което ти си ми казал. Това е така. Но я се постави на мое място. Трябва да водя това разследване без предварителна хипотеза и без пристрастие. На мое място не би ли си задал същите въпроси?
Мисля по това.
— Добре, разбирам те. Карай нататък. Питай ме каквото ти дойде наум.
— Сестра ти била ли е бременна някога?
Оставам като гръмнат. Въпросът ме поразява като прав удар в лицето. Може би тя това и цели.
— Ти сериозно ли?
— Най-сериозно.
— Откъде ти хрумна подобен въпрос?
— Просто отговори.
— Не, сестра ми не е забременявала.
— Сигурен ли си?
— Мисля, че щях да знам.
— Наистина ли? — повтаря тя.
— Нищо не разбирам. Защо ме питаш това?
— Известни са случаи, когато момичетата скриват от близките си това обстоятелство. Знаеш го много добре. Имали сме и случай, при който самото момиче не знаеше, че е бременно, до момента, когато й започнаха болките. Не си ли спомняш?
Спомних си.
— Виж какво, Мюз. Говоря ти като началник. Защо ме питаш дали сестра ми е била бременна?
Тя изучава лицето ми. Погледът й пълзи по него като лепкав червей.
— Престани — казвам й аз.
— Ще трябва да се оттеглиш от случая, Коуп, и ти го знаеш много добре.
— От нищо не трябва да се оттеглям.
— Напротив, трябва. Той си остава на Лоуъл. Негов си е.
— На Лоуъл ли? Тоя загубеняк не си е мръднал пръста по въпроса, откакто преди осемнайсет години арестуваха Уейн Стъйбънс.
— Въпреки това. Случаят е негов. Той командва парада.
Не знам какво да мисля след всичко това.
— Лоуъл знае ли, че през всичките тези години Джил Перес е бил жив?
— Запознах го с твоята теория.
— Защо тогава ми додяваш с въпроси около евентуалната бременност на Камил?
Тя не отговаря.
— Добре, прави каквото знаеш. Но виж, обещал съм на Гленда, че ще направя всичко възможно да не забърквам семейството й в тази каша. Кажи това на Лоуъл. Може би ще те държи в течение. На теб имам много по-голямо доверие, отколкото на оня горски стражар. Най-важно е твърдението на Гленда Перес, че сестра ми е излязла жива от онази гора.
— Обаче — казва Мюз — според Айра Силвърстейн, тя е мъртва.
Стоп-кадър. Лицето й е по-изразително този път. Гледам я втренчено. Тя прави опит да издържи на погледа ми, но не успява.
— Какво става, Мюз? Дявол да го вземе!
Тя се изправя. Вратата зад гърба й се отваря. Влиза една сестра. Без да си даде труд да поздрави, тя пъха в устава ми термометър и пристяга бандажа на апарат за кръвно около ръката ми. Започва да помпа.
Мюз казва:
— Веднага се връщам.
Термометърът е още в устата ми. Сестрата ми мери пулса. Апаратът най-вероятно ще се счупи от него. Мъча се да извикам с термометъра в уста:
— Мюз!
Тя излиза. Аз оставам да се пържа в леглото. Бременна? Възможно ли е Камил да е била бременна? Не виждам кога. Мъча се да си спомня. Носила ли е широки дрехи? В кой месец би могла да е, ако изобщо е била бременна? Нали баща ми щеше да забележи — той бе гинеколог. От него не би могла да скрие.
Но пък откъде накъде ще е била бременна?
Бих казал, че всичко това е пълна глупост, че е съвършено невъзможно моята сестра да е била бременна, ако не съществуваше едно обстоятелство. Самият аз не знам какво точно става, но Мюз видимо знае повече, отколкото казва. Въпросът й не е случаен. Понякога добрият прокурор трябва да прави това. Само за да види как се напасват нещата.