Сто години самота

— Ако не бяхте дошла — каза той, — нямаше да ме видите никога вече.

Меме усети тежестта на ръката му върху коляното си и узна, че в оня миг и двамата пристигаха отвъд беззащитността.

— Това, което ме отблъсква у тебе — усмихна се тя, е, че винаги казваш точно каквото не трябва.

Полудя по него. Изгуби сън и апетит и затъна толкова дълбоко в самотата, че дори баща й се превърна в спънка. Изработи омотана неразбория от лъжливи задължения, че да обърква Фернанда, изгуби от погледа си приятелките, прескочи условностите, за да се вижда с Маурисио-Вавилония по кое да е време и на кое да е място. Отначало я дразнеше неговата грубоватост. Първия път, когато се видяха насаме, из пустите ливади зад монтьорската работилница, той безмилостно я замъкна до едно животинско състояние, което я изтощи. Тя се забави известно време, докато проумее, че и онова е начин на нежност, и именно тогава изгуби спокойствие и не живееше освен за него, разстроена от притомата да се гмурне в неговия сковаващ дъх на масло, търкано с белина. Малко преди смъртта на Амаранта тя отведнъж се сблъска с едно пространство от умствена яснота вътре в лудостта и потръпна пред неизвестността на бъдещето. Тогава чу да се говори за жена, която правела предвиждания с карти и отиде да я посети скришом. Беше Пилар Тернера. Щом я видя да влиза, тя узна далечните подбуди на Меме. „Седни — каза. — Не ми трябват карти, за да проверя бъдещето на един Буендия.“ Меме не знаеше и никога не узна, че оная гледачка — столетница, е нейната прабаба. Не би й повярвала след нападателния реализъм, с който й разкри, че любовната мъка не намира друг покой освен в леглото. Това бе гледната точка и на Маурисио Вавилония, но Меме се възпротивяваше да му повярва, тъй като всъщност предполагаше, че е вдъхновена от монтьорска преценка. Тя мислеше тогава, че любовта по един начин разгромява любовта от друг начин, защото в естеството на мъжете е да намразят глада, щом са утолили апетита си. Пилар Тернера не само разсея грешката, но й предложи старото платнено легло, в което зачена Аркадио, дядото на Меме, и където зачена после Аурелиано-Хосе. Показа й освен това как да се предпазва от нежеланото зачеване посредством изпаряване на лапи от горчица и й даде предписания за отвари, които в случай на беда изхвърлят „даже угризения на съвестта“. Оная среща вдъхна у Меме същото храбро чувство, което изпита в подиробеда с напиването. Смъртта на Амаранта обаче я принуди да отложи решението. Докато траеха деветте нощи, тя не се отдели нито за миг от Маурисио Вавилония, който ходеше размесен с множеството, нахълтало в къщата. Дойдоха после продължителната жалейка и задължителното заключване и те се разделиха за някое време. Това бяха дни на такова вътрешно вълнение, че първия следобед, когато Меме успя да излезе, отиде право в дома на Пилар Тернера. Отдаде се на Маурисио Вавилония без свян, без дребнавости и с толкова непринудено призвание, с толкова мъдър усет, че някой по-мнителен мъж, отколкото нейния, би могъл да ги обърка с един пречистен опит. Любиха се по два пъти на седмица в продължение на три месеца, закриляни от невинното съзаклятничество на Аурелиано Втори, който вярваше беззлобно в оправданията на дъщерята, само и само да я вижда освободена от сковаността на майка й.