Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
В доклада имаше показания на полицая, арестувал Валенте. Ставаше ясно, че Валенте и Холмс са се скарали и Валенте е застрелял другото момче с нерегистриран полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Свидетели нямало, ала полицаят бил наблизо и пристигнал на мястото, преди Валенте да успее да избяга. До името на полицая, извършил ареста, Маккорд бе написал адрес и го бе заградил в кръгче.
Според доклада Уилям Холмс бил добро момче без полицейско досие. Валенте обаче вече имал провинения като малолетен и съдията взел това предвид, когато издал присъдата.
Саманта затвори папката и се замисли… На седемнайсетгодишна възраст Валенте бе отнел човешки живот, което означаваше, че е способен на това, ала според данните случилото се е било плод на силен гняв. Предумишленото убийство бе нещо съвсем различно.
Замислена, Сам започна бавно да драска на листче, опитвайки се да проумее какъв човек е Майкъл Валенте и какво го е подтикнало да извърши убийство. Чудеше се защо Лий Манинг е предпочела да бъде с Валенте вместо с неверния си, ала иначе уважаван и почтен съпруг.
Тези мисли все още се въртяха в главата й, когато Шрадер рече:
— Без петнайсет е. — После добави: — Хайде да не се бавим и да не даваме повод на лейтенанта да се ядосва.
— Бог да ни е на помощ! — засмя се Сам, ала побърза да грабне доклада за убийството и да свали сакото си. Беше си облякла светла риза е керемиден цвят и леки вълнени панталони.
Двамата с Шрадер се запътиха към кабинета на Маккорд.
Беше решила, че лошото настроение на лейтенанта е резултат от задънената улица, в която бяха попаднали е този случай, ала за следствие по убийство не бе необичайно да продължи пет седмици, особено като се имаше предвид педантизмът на Маккорд при събирането на информация и сведения. За него всеки разпитван бе или потенциален свидетел, който би могъл да помогне на следствието, или свидетел, който би застанал на страната на защитата.
Преди две седмици, когато Уомак показа снимка на Лий Манинг на портиера, работещ в сградата на Валенте, мъжът отрече да я е виждал някога. Уомак докладва за това на Маккорд и той го скастри, задето не е попитал какъв бакшиш получава портиерът от Валенте.
Уомак се върна при човека, зададе въпроса и после доложи на Маккорд. Тогава лейтенантът накара Стив да състави пълна картина на финансовото положение на седемдесет и две годишния портиер, да не би да се окаже, че няколкото стотарки всъщност са няколко хиляди долара.
Петдесет и трета глава
Когато влезе с енергична походка в кабинета си, Маккорд не изглеждаше да е в по-добро настроение от предишния ден. Кимна отсечено на тримата детективи, които вече се бяха настанили пред бюрото му.
— Ще имаме гости — обясни той и внезапно млъкна, когато в кабинета влезе оплешивяващият и потен одитор. Мъжът едва крепеше в ръцете си цяла купчина хартиени пликове, пълни с документи.
— Какво откри? — попита лейтенантът, докато мъжът се оглеждаше за място, където да остави папките. Взе доста неразумното решение да остави пликовете на бюрото на лейтенанта, ала Маккорд бе толкова напрегнат, че дори не обърна внимание на това.
— Няколко неща — отвърна одиторът. — Първо, вашият покойник е харчел повече, отколкото е печелел. Второ, счетоводителят му или е бил некомпетентен, или се е побърквал от ужас да не му направят ревизия, защото има много удръжки, които е трябвало да поиска да направи, но не го е направил. Трето, преди няколко години променя навиците си по отношение на парите. Четвърто — добави той и направи кратка пауза, за да подчертае важността на думите си. — Манинг е имал кредитна карта от офшорна банка!
— Не може ли малко да поразшириш разказа за първото… — нетърпеливо се тросна Маккорд.
— Съжалявам, лейтенант — стресна се одиторът. — Допреди няколко години бизнесът на Манинг се е развивал невероятно добре. Начинанията му носели огромни печалби, освен това правел доста пари и на борсата. Загубите на борсата започнали почти по същото време, когато и работата престанала да върви, но Манинг като че ли не се обезпокоил и преместил офисите си в нова сграда. Наемът е направо потресаващо висок, но той го плащал, без да се замисля. На всичкото отгоре хвърлил куп пари, за да преустрои, ремонтира и обзаведе новото си седалище на фирмата. — Той млъкна, за да отвори един от пликовете, от който извади някакъв доклад. Закима като че ли документът потвърждаваше твърдението му. — Точно от този момент нататък Манинг започнал да управлява фирмата и архитектурния си бизнес като че ли са му нещо като „хоби“, от които не е задължително да получава приходи. Доста му е струвало да поддържа компанията и определено е имал по-големи разходи, отколкото приходи. А сега ето и какво прави нещата много интересни… — Одиторът се взря в публиката си и отново млъкна, за да наблегне на думите си: — Допреди две години Манинг е печелел торби с пари всеки божи час, но не е обичал да харчи. Внезапно обаче нещата коренно се променят. Започнал да пръска пари, сякаш е напипал златна жила. Навиците му са се променили и тъкмо това търсех!