Френската вълчица
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френската вълчица». Краткое содержание книги:
— Ех, че хитрец! — извика Малтравърс. — Намери все пак начин да полее с топла вода страните си.
— Да обръсна ли и косите, сър Томъс? — попита Оугъл.
— косите, разбира се, и косите! — отвърна Гърней.
Бръсначът смъкна кичурите коса от челото до врата.
След десетина минути Оугъл подаде на пациента си едно калаено огледало и бившият суверен на Англия откри смаян истинското си лице, едновременно детско и състарено под голия тесен и удължен череп. Източената надолу брадичка не скриваше вече малодушието му. Едуард се чувствуваше оголен, смешен като стригано куче.
— Не мога да се позная — каза той.
Мъжете около него пак се разсмяха.
— Това, виж, е добре! — каза Малтравърс от коня. — Щом ти сам не се познаваш, тия, които те търсят, още по-малко ще те познаят. Ето какво си докарва човек, щом се опитва да бяга.
Защото доводът за това преместване беше именно такъв. Няколко уелски барони под водачеството на един от тях, Рис ап Гръфид бяха организирали заговор за освобождаването на сваления крал. Мортимър бе уведомен за това. Същевременно Едуард, възползвайки се от небрежността на Томъс Бъркли, бе избягал една сутрин от затвора. Тръгнал веднага по дирите му, Малтравърс го бе настигнал в гората, където, подобно на подгонен елен, той тичаше към реката. Бившият крал се опитваше да стигне до устието на Севърн с надеждата, че ще намери там някой кораб. Сега Малтравърс си отмъщаваше, но тогава му бе станало жежко.
— Ставай, сир кралю. Време е да те качим на седлото — каза той.
— Къде ще спрем? — попита Едуард.
— Там, където ще бъдем сигурни, че няма да можеш да срещнеш приятели. И сънят ти няма да бъде смущаван от нищо. Имай ни доверие, ще бдим над теб.
Пътуваха така почти цяла седмица. Яздеха главно нощем, а денем си почиваха било в някой замък, за който бяха сигурни, било в някой заслон сред полето, някоя усамотена плевня. На петата утрин Едуард зърна силуета на огромна сива крепост, щръкнала върху един хълм. Полъхваше по-свеж, по-влажен и леко солен морски въздух.
— Но това е Корф! — каза Едуард. — Нима ме водите там?
— Разбира се, това е Корф — каза Томъс ъв Гърней.
— Добре познаваш замъците в кралството си, както изглежда.
Ужасен вик се изтръгна от устните на Едуард. Астрологът му някога го бе посъветвал да не стъпва в Корф, защото това би било гибелно за него. Затова когато се придвижваше в Дорсет и Девъншир, Едуард се бе приближавал няколко пъти до този замък, но упорито бе отказвал да се отбие там.
Замъкът Корф бе по-стар, по-голям и по-зловещ от Кенилуърт. Неговата исполинска кула се издигаше над цялата околност над целия Пърбекски полуостров. Някои от укрепленията му датираха отпреди норманското нашествие. Често бе използван като затвор, по-специално от Йоан Безземни, който сто и двадесет години преди това бе заповядал да уморят там от глад двадесет и двама френски рицари. Замъкът като че ли бе предназначен за престъпления. Злокобното суеверие, свързано с него, водеше началото си от убийството на едно петнадесетгодишно дете, крал Едуард, наречен Мъченика, първия Едуард II от Саксонската династия преди десети век.
Легендата за това убийство още живееше в този край. Едуард Саксонски, син на крал Едгар, когото наследил, бил ненавиждан от мащехата си, кралица Елфрида, втора жена на баща му. Веднъж, когато се връщал на кон от лов и много разгорещен, поднесъл към устните си рог с вино, кралица Елфрида забила кама в гърба му. Обезумял от болка, той пришпорил коня си, който препуснал право към гората. Младият крал скоро паднал от седлото, тъй като бил загубил много кръв, но кракът му се заклещил в стремето и конят го влачил дълго, удряйки главата му о дънерите на дърветата. Като вървели по кървавите следи в гората, селяните открили тялото му и го погребали тайно.
Гробът почнал да върши чудеса и по-късно Едуард бил провъзгласен за светец.
Пак Едуард, и пак втори по ред в другата династия. Това сходство, още по-обезпокоително поради предсказанието на астролога, можеше да уплаши краля-затворник. Дали Корф щеше да бъде свидетел на смъртта на втория Едуард II?
— а влизането ти в тази красива крепост трябва да ти сложим корона на главата, благородни ми сир — каза Малтравърс. — Тауърли, събери малко класове от тази нива!
От снопа сухи треви, които донесе колосът, Малтравърс измайстори корона и я нахлузи върху бръснатата глава на краля. Осилите се забиха в кожата му.
— айде сега, напред и прощавай, че нямаме фанфари!
Дълбок ров, крепостна стена, подвижен мост между двете огромни кръгли кули, зелен хълм, по който се катерят, друг ров, още една врата, още една решетка и отвъд нея пак затревени нанагорнища. А обърнеш ли се назад, виждаш малките къщурки на селото с покриви от сиви плоски камъни, наредени като керемиди.