Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Градът на крал Сврака бил по-страшен за принцеса Нел от която и да било дива пустош, поради което тя по-скоро била готова да повери живота си в лапите на дивите зверове, отколкото в ръцете на повечето хора там. Опитали се да поспят на една приятна полянка с дървета насред града, която напомняла на принцеса Нел за полянките на Омагьосания остров. Но още преди да успеят да се настанят, се появила една ръмжаща хиена с червени очи и окървавени зъби, която веднага ги прогонила.
— Може би ще успеем да се промъкнем обратно на полянката, когато стане тъмно и хиената няма да може да ни види — предложила Нел.
— Хиената може да ни вижда по всяко време, дори и на тъмно, защото вижда инфрачервената светлина, която идва от телата ни — обяснила Пурпур.
Накрая Нел, Питър, Патето и Пурпур намерили място да се подслонят в едно поле, където живеели и други хора. Патето направило малък бивак и запалило огън и всички яли супа, преди да си легнат. Но колкото и да се опитвала, принцеса Нел не могла да заспи. Видяла, че и зайчето Питър не може да заспи; през цялото време то просто седяло с гръб към огъня и гледало в тъмното.
— Защо гледаш само в тъмното, а не като нас — към огъня? — попитала го Нел.
— Защото опасностите идват от тъмното — отвърнал Питър, — а от огъня идват само илюзии. Когато бях малко зайче, което забягна от дома си, това бе първият урок, който научих.
След това Питър разказа историята на собствения си живот, също както по-рано бе направил Динозавър на страниците на „Буквара“. Разказваше как заедно с братята си избягал от къщи и как били преследвани от разни котки, лешояди, невестулки, кучета и хора, които гледали на тях не като на безобидни малки авантюристи, а като на обяд. Питър бил единственият, който оцелял, защото бил най-умният.
— Реших, че един ден ще отмъстя за братчетата си — завършил Питър.
— И отмъсти ли?
— Е, това също е една много дълга история.
— Разкажи ми я! — настояла принцеса Нел.
Но преди Питър да успее да подхване следващата част от разказа си, чули, че към тях се приближава някакъв странник.
— Трябва да събудим Патето и Пурпур — казал Питър.
— О, остави ги да поспят — не се съгласила Нел. — Нека малко да си починат, а и освен това този странник не изглежда кой знае колко лош.
— А как точно изглежда един лош странник? — попитал Питър.
— Ти вече знаеш — като невестулка или лешояд — отговорила му принцеса Нел.
— Привет, млада госпожице — казал странникът, който бил облечен в скъпи дрехи и имал по себе си много украшения. — Не можах да не забележа, че сте нови в града на крал Сврака и нямате кой знае какъв късмет. Не мога да си седя в удобната и топла къща и да си ям обилната вкусна храна, без да се чувствам виновен като знам, че вие стоите тук навън и страдате. Няма ли да дойдете с мен и да ми позволите да се погрижа за вас?
— Няма да оставя приятелите си — отвърнала му принцеса Нел.
— Разбира се, че не — въобще нямах предвид това — рекъл странникът. — Колко жалко, че са заспали. Я да видим, хрумна ми нещо! Вие идвате с мен, вашето приятелче зайчето остава тук, за да пази спящите ви другари, докато аз ви показвам дома си. За да се убедите, че не съм някакъв зловещ странник, който се опитва да ви измами, както става в тъпите приказки за деца, които ги четат само бебетата. Вие не сте малко бебе, нали?
— Не, струва ми се, че не — отвърнала принцесата.
— Тогава елате с мен, изслушайте ме, проверете ме и ще видите, че ще се окажа един много добър човек, след което ще се върнем да вземем останалите от групичката ви. Хайде, няма смисъл да си губим времето!
На принцеса Нел й било много трудно да откаже на странника.
— Не тръгвай с него, Нел! — предупредил я Питър.
Накрая обаче Нел тръгнала с непознатия. Дълбоко в сърцето си знаела, че не трябва, но нямала много ум в малката си главичка, а и нали била малко момиченце, та не знаела как да откаже на един възрастен чичко.
В този момент историята стана много интерактивна. Нел остана в нея известно време, като опитваше най-различни неща. Понякога мъжът й даваше да пие нещо и тя заспиваше. Ако пък откажеше да пие, той я хващаше и връзваше. Каквото и да станеше, мъжът винаги се оказваше пират или пък продаваше принцеса Нел на други пирати, които не я пускаха никъде. Нел опита всички трикове, за които се сети, но сякаш интерактивът беше направен така, че веднъж щом бе решила да тръгне с непознатия, нищо не можеше да попречи на пиратите да я направят своя робиня.