Далеч на север

Тя сложи салфетките и взе две чаши за кафе.

— Какво е това? — докосна с пръст края на одеялото.

— Недей. — Когато го погледна изненадано, той добави: — Просто недей. Да хапнем.

Седнаха и се отдадоха на виното и пицата.

— Защо работиш толкова до късно и сам? Времето ли убиваш, докато свърша работа?

— Отчасти. Но кажи ми, за какво се скарахте с Чарлийн?

— Сменяш темата.

— Така си е.

— Обвини ме, че съм неблагодарна и т.н. После говорихме за баща ми и за… други неща. За някои от тях беше права. Достатъчно, за да призная, че не й е било леко да живее с него и че по своя странен и дразнещ начин е правела всичко възможно. Че и двете сме го обичали повече, отколкото бихме могли да се обичаме помежду си.

Тя наля още вино и умишлено взе второ парче пица, макар стомахът й да се беше свил на възел.

— Под одеялото са снимките и документите за убийството на баща ми, нали? Гледала съм достатъчно полицейски филми, Бърк, и знам, че ги окачвате така, когато разследвате.

— Не разследвам нищо официално. Да, свързано е с баща ти и искам да не сваляш одеялото.

— И преди ти казах, че не съм някаква крехка гражданка.

— А аз ти казвам, че има неща, които не споделям с никого. И няма да ги споделя.

Мег мълчаливо се загледа в пицата си.

— С подобни изявления ли накара жена си да си намери друг мъж?

— Не — отвърна той с равен глас. — Изобщо не й пукаше за работата ми.

Тя притвори очи за миг, после се насили да срещне погледа му.

— Това беше евтин номер. Понякога съм способна и на такива. — Остави парчето пица. — Тази вечер не се харесвам особено. Трябва да се махна оттук, за да стана такава, каквато съм, когато се харесвам.

— Но първо дойде да ми донесеш пица и вино.

— Успял си да ме закачиш на куката. Не знам дали ще е задълго, но поне засега е така.

— Обичам те, Меган.

— За бога, не го казвай сега! — Тя скочи и задърпа косата си, докато крачеше наред-назад. — Когато съм в това отвратително настроение. Да не би нарочно да предизвикваш жените, Игнейшъс? Да не би да търсиш още някоя, която да разбие сърцето ти?

— В първия миг усещането беше като Големия взрив — продължи той спокойно. — Предполагам, че иначе нямаше да успее да ме извади от дупката, в която се въргалях цяла година. А сега, поне през повечето време, чувството уютно къкри в мен. Само от време на време се надига и тогава сякаш ме разтърсва мълния.

Мег спря и отново седна, защото стомахът й подскачаше нагоре-надолу.

— Бог да ти е на помощ.

— Да, и аз си го помислих. Но те обичам, и то не както обичах Рейчъл. Тогава бях планирал всичко — всяка разумна стъпка, всеки етап.

— А с мен не търсиш нищо разумно и нормално.

— Би било загуба на време.

— Не ми пробутвай тия. На задника ти е татуирано „дом и огнище“.

— Не. Ти си тази с татуировката, която, между другото, е много еротична. Може би когато решиш, че си влюбена в мен, ще мислим какво да правим нататък, но засега…

— Когато реша?

— Да, когато. Аз съм търпелив, Мег, и безмилостен по свой начин. Започвам да си връщам формата. Има какво още да се желае, но и това ще стане. Ще трябва да го приемеш.