Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
„Нямам намерение да отговоря на тази абсурдна забележка.“
„Той се опитва да ме ядоса.“
— Аз знам абсолютно всичко за въпросния завод — продължи Монтвейл. — Там няма нищо интересно. — Той се ухили. — Измъкнали са ти два милиона долара, млади приятелю.
Кастило усети как пулсът му се ускорява.
„Не се обаждай.“
Преброи до десет и заговори спокойно:
— Вижте какво. Защо не звъннете в Агенцията и не ги попитате? Ако те потвърдят, че там няма абсолютно нищо, което да заплашва националната ни сигурност, значи отново вярвате сляпо на онези, които ви подават разузнавателни сведения. Там съществува действаща химическа лаборатория и завод, който се захранва с пари от „Петрол срещу храни“. Мисията им е да отровят водоизточниците на основните ни градове, ще измрат милиони американци, които ще бъдат сложени в графата косвени жертви.
— Березовски ли ти го каза?
Кастило кимна.
— И ти му повярва?
Кастило кимна отново.
— Не е нужно да звъня в Агенцията, за да се уверя в онова, което вече знам.
— На ваше място щях да позвъня — настоя Кастило. — Ако ви кажат, че владеят положението, че няма за какво да се притеснявате, тогава сте подсигурен — още повече че двамата с посланик Силвио сме свидетели — когато нещата се разсмърдят. Значи сте питали и са ви казали, че всичко е тип-топ.
В първия момент Кастило си помисли, че Монтвейл няма да посегне към обезопасения телефон с дебел кабел на бюрото на посланик Силвио, но накрая той протегна ръка.
— Как работи това чудо?
Силвио пое слушалката от Монтвейл.
— Трябва да поискаме обезопасена връзка от телефонистите на Държавния департамент. Те ще ви свържат с ЦРУ — обясни Силвио, след това включи обезопасения телефон.
— Обажда се посланик Силвио. Свържете ме по обезопасена линия с държавния, след това пак по обезопасена с директора на Централното разузнаване. Обажда се посланик Монтвейл.
Когато казваше: „Обажда се посланик Монтвейл“, Силвио повиши глас и погледна Монтвейл, сякаш питаше: „Монтвейл наистина ли иска да се свърже с директора на Централното разузнаване, или с някой друг?“
Монтвейл кимна, за да покаже, че ще разговаря с директора.
— Включете на микрофон — помоли Кастило. — Така двамата с посланик Силвио ще свидетелстваме, че лично сте попитали и директора на Централното разузнаване.
Монтвейл го погледна злобно, след това огледа копчетата на телефона и натисна нужното тъкмо навреме, за да чуят всички.
— Кабинетът на директора на Централното разузнаване.
— Обажда се посланик Монтвейл. Свържете ме с директора, ако обичате.
След миг прозвуча веселият глас на Джон Пауъл, директор на Централното разузнаване.
— Как сте, господин посланик?
— Много добре, Джак, благодаря.
— Какво да направя за вас?
— В момента съм в кабинета на посланик Силвио в Буенос Айрес.
— Доста е топличко там, нали?
— Ужасна жега. Джак, подполковник Кастило е с нас.
— Виж ти.
— Говорехме по един въпрос — всъщност Кастило повдигна въпроса — за някакъв проблем в Демократична република Конго, по-точно за експериментална установка на западногерманците, която действа там. Знаеш за какво говоря, нали?
— Да, разбира се.
— Знаеш ли какво става там?
— За това ли говори Кастило?
— Да.
— Откъде е разбрал?
Кастило плесна с ръце, след това прокара лявата си ръка през гърлото.
— Не казва — отвърна Монтвейл.
— Добре. Както казах, не съм чул нищо. Ако ми дадете минутка, ще проверя какво съм пропуснал. Почакайте за момент.
Чуха се гласове, след малко Пауъл се обади отново.
— Ще ми трябват няколко минутки. На микрофон ли сте?
— Да, Джак, всички те чуват.
— Как сте, подполковник?
— Много добре, господин Пауъл, благодаря. Вие как сте?
— Разбирам, че си бил във Виена.
— Носи се такъв слух, господине.
— Съвсем между другото, подполковник, докато чакаме да научим нещо повече за Африка, искам да ви кажа, че тази сутрин мярнах няколко интересни съобщения от Интерпол.
— Какви, господине?
— Руснаците твърдят, че техни дипломати — Дмитрий Березовски и Светлана Алексеева, за които се знае, че са офицери от СВР, тя в Копенхаген, господинът в Берлин — са избягали с огромни суми пари. Повече от един милион долара от Копенхаген и два пъти повече от Берлин.
— Което ще рече, че не сме ние единствените, които имат алчни дипломати — отвърна Кастило и намигна на посланик Силвио, който се усмихна и поклати глава.