Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Монтвейл великодушно махна с ръка.
— През двайсетте и четири часа преди Бъдни вечер са били извършени три убийства. За две от тях ми звъннахте, за да ме попитате какво знам — семейство Кул, убити с гароти във Виена, и…
— Нали ми каза, че не си и чувал за семейство Кул? — прекъсна го Монтвейл.
— Наистина не бях чувал.
— Мога ли да задам един въпрос? — обади се посланик Силвио, след това продължи, без да дочака отговор. — Кои са тези семейство Кул?
— Бяха — поправи го Монтвейл. — Дълги години работеха във Виена като агенти под прикритие на ЦРУ. Първоначално трябваше да набелязват руснаци — и други — които могат да окажат влияние на свои сънародници, за да преминат към нас. Действаха изключително успешно.
— Значи са били издадени и убити.
— Така изглежда — потвърди Монтвейл.
Двамата посланици наблюдаваха как Кастило пали повторно пурата си.
След като издиша син облак дим, Кастило продължи:
— По същото време, когато са били убити семейство Кул, кореспондент на „Тагес Цайтунг“, Гюнтер Фридлер, е бил убит в Марбург на Лан. Това е малко градче на стотина километра от Франкфурт на Майн, известен с университета „Филипс“. Тялото му е било обезобразено, за да бъде представено убийството като разправия между хомосексуални любовници. Фридлер е разследвал Марбургската група, която се състои от германски бизнесмени, облагодетелствали се от „Петрол срещу храни“, и се е опитвал да открие връзка между тях и химически завод в Белгийско Конго, който някога е бил западногерманска ядрена установка.
— А ти как разбра? — попита Силвио.
— Имам акции в изданието „Тагес Цайтунг“ — отвърна Кастило.
Монтвейл се усмихна, след това погледна Чарли.
— Всъщност, господин посланик, той има втора самоличност като Карл Вилхелм фон унд зу Госингер. Кастило притежава империята „Тагес Цайтунг“.
Силвио изви учудено вежди.
Подполковникът продължи спокойно:
— Когато научих, бях във Вашингтон с Ерик Кочиан, издателя на „Тагес Цайтунг“ в Будапеща. Преди известно време се опитаха да го убият в Будапеща. Кочиан е човекът, който е започнал отново издаването на вестника във Виена след Втората световна война. Освен това е стар приятел на семейство Кул. Фридлер също му е бил близък приятел. Той заяви, че заминава, първо, за да отиде на погребението, и, второ, за да разбере кой ги е убил. Не можах да го спра, затова се качихме на „Гълфстрийм“-а и отлетяхме за Германия. През следващите двайсет и четири часа са били направени още два опита за убийство, и двата са се провалили. Единият е бил тук, в „Пилар“, съвсем наблизо, господин Монтвейл. Когато комендант Лиъм Дъфи от Националната жандармерия и семейството му излизали от ресторант…
— Чух за тази работа — прекъсна го Силвио.
— Дъфи участва в операцията, когато трябваше да измъкнем агента на „Наркотици“ от наркобароните в Парагвай. Второто покушение, във Филаделфия, било срещу агент Джак Бритън от Тайните служби и съпругата му. Стреляли по тях с автоматични „Калашников“, когато се прибирали вкъщи. Години наред Бритън е бил ченге под прикритие във Фили и е държал под око така наречените афроамерикански луди глави, които участвали в шантавата идея да разбият краден „727“ в „Либърти Бел“ и честичко пътуват до Африка — включително и до Конго — и са финансирани от парите на „Петрол срещу храни“. Бритън бе включен в охраната на президента. Когато му съобщили „свален си от охраната“, все едно е някакво наказание, задето са се опитали да го убият, той казал доста груби нещица на старшите агенти от Тайните служби, след това им обяснил къде да си заврат протокола и дойде при мен точно преди да замина за Германия. Изпратих двамата със съпругата му тук…
— Ти защо реши, че имаш право да се намесваш? — попита Монтвейл.
Кастило не обърна внимание на прекъсването, погледна Силвио и продължи:
— Първоначално мислех, че Джак е най-подходящият човек, който може да защитава посланик Мастърсън в Уругвай. Тъй като Джак вече бе изгорил мостовете към Тайните служби, прецених — все още съм на същото мнение — че не трябва да поискам разрешение.
Срещна погледа на Монтвейл.
— И какво стана в Германия? — попита след малко Монтвейл.
— Бях в семейното имение, близо до Бад Херсфелд (навремето е било на майка ми, но сега там живее Ото Гьорнер, управител на холдингова компания „Госингер“), когато по телефона ме потърсиха като Кастило — уж от посолството ни в Берлин. Когато се обадих, някакъв тип с берлински акцент попита дали разговаря с Госингер — не Кастило — и когато потвърдих, че съм аз, той ми каза: „Съжалявам за безпокойството, подполковник Кастило, но прецених, че трябва да ви уведомя, че по време на погребението на Фридлер ще бъде извършено покушение срещу вас, Гьорнер и Кочиан“. Представи се като Том Барлоу и ми каза да се пазя от бившите Щази. След това затвори. Погребението на Фридлер на следващия ден беше в църквата „Света Елисавета“ в Марбург. Имахме запазени места. Двама от хората ми провериха всичко преди церемонията. Откриха плик, адресиран до мен, Госингер, в един от молитвениците. Вътре имаше фотокопие от паспорта на Березовски и четири картички — едната с името Том Барлоу, другите „Виена“, „Будапеща“ и „Берлин“. „Берлин“ беше задраскан. Реших, че Березовски иска да се срещнем или във Виена, или в Будапеща и ще използва името Том Барлоу.