Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Кобрата на пост пред входа на кметството отстъпи встрани пред Моф и Джъстин.
— Чакат ви в първия кабинет вляво — съобщи кобрата и им отвори вратата. Когато квазаманецът влезе, тя бързо махна с ръка: знак, който означаваше „Стой назад“. Джъстин кимна и остана половин крачка зад Моф. Вратата на посочения от часовоя кабинет беше отворена и Джъстин видя, че вътре ги чакат Уинуърд и главният психолог на изследователския екип, доктор Маккинли. И двамата стояха пред една ниска маса. И двамата изглеждаха напрегнати.
— Добър ден, Моф — каза Уинуърд и кимна. — Никога не сме се срещали, но съм слушал много за вас.
— Аз също — отговори хладно Моф. — Вие сте демонът войник, който не може да бъде убит. Или поне така се говори.
— Във всеки случай, не и чрез предателство — заяви Уинуърд със същия хладен тон. — Сигурно сте забелязали, че ние уважихме вашия бял флаг.
— Да говорите за уважение…
— Ще говоря не само за уважение, но и за много други неща — прекъсна го Уинуърд. — Преди това обаче ще ви помоля да оставите мохото си в съседната стая.
Моф видимо настръхна.
— Значи трябва да остана съвсем беззащитен?
— Не ставайте смешен. Знаете не по-зле от мен, че ако исках да ви сторя нещо лошо, и вие, и проклетата ви птица сега щяхте да сте мъртви. Ще ви помоля само още един веднъж.
— Мохото ще остане с мен.
Уинуърд въздъхна.
— Добре, нека бъде както искате. — Той се пресегна към масата зад себе си и взе една пушка с къса цев и без приклад. Мохото изкряска и скочи…
И отново изкряска, когато изстреляната мрежа го удари право в човката.
— Джъстин, занеси ги в съседния кабинет — каза уморено Уинуърд и подаде на младата кобра обездвижената птица и пушката. — Те не притежават голяма способност да учат, нали? — обърна се той към Моф.
Джъстин не можа да чуе отговора на Моф, тъй като трябваше да отнесе товара в съседната стая. Когато се върна, отново говореше Уинуърд.
— Е, няма значение. Ние добре знаем какво правят мохите за вас и ни е съвсем ясно, че ако се стигне до истинска война, лесно ще я спечелим.
— Защото не умирате ли? — изсумтя Моф. — Някои могат и да го вярват. Аз обаче не съм от тях. Никакъв демон не ви защитава… нито пък разделя един ум между двама души… — каза той и погледна злобно към Джъстин. — Вашата магия представлява просто наука, която ние отдавна сме забравили, но когато отново я научим, ще я използваме така, както я използвате и вие.
— Може би — отвърна Уинуърд и вдигна рамене. — Доста е съмнително обаче, защото за да научите как действа нашата магия, ще трябва да убиете някого от нас. А пък аз много се съмнявам, че вашите мохи вече ще ви пуснат да излезете лице в лице срещу нас.
Моф отвори уста, но онова, което искаше да каже, замря на устните му.
— Какво имате предвид като казвате, че няма да ни пуснат да се бием? — разтревожен попита той.
Маккинли поклати глава.
— Няма никаква полза да се правите, че не разбирате, Моф. Два дена вече събираме данни и знаем как мохите ви разиграват като кукли на конци. Вие сте ги изучавали триста години… сигурно знаете това не по-зле от нас.
— Като кукли на конци ли? — Моф изви устни. — Нищо не сте разбрали.
— О, така ли? — възкликна Уинуърд. — Тогава може би вие ще ни просветите.
Моф го погледна, но не каза нищо.
— Подробностите не са важни — вдигна рамене Уинуърд. — В случая важното е само, че мохите имат неотменен интерес да пазят своите ловци… тоест вас… живи и че те притежават достатъчна телепатична способност да предават своите желания. Ако преценят, че нямате шанс срещу нас, няма да ви позволят да се биете. — Той махна с ръка. — Реакцията спрямо нас тук в селото е доказателството, което ни беше нужно.
— О, нима? — Моф плюна. Джъстин неспокойно отбеляза, че той бързо губеше контрол над себе си. Наистина ли му беше толкова трудно да приеме твърденията на Маккинли? Или това бе просто първият случай от години, когато беше без мохо на рамото? Едно мохо, което контролира неговата човешка агресивност… — А какво ще кажете за войниците на двадесет километра на север оттук, които чакат да се нахвърлят върху вас? И те ли не могат да се бият? — Той посочи с пръст към Маккинли. — Селяните се страхуват от вас, защото са суеверни… Нашите войници не са толкова неспособни, колкото си мислите. И след като докажем, че и вие можете да бъдете победени, което ще стане след няколко часа, страхът, който мохите изпитват и ги парализира, ще изчезне. Когато следващия път се върнете, вие ще намерите един обединен свят, който ще ви окаже достоен отпор.
— Нали не се надявате, че мохите ще се опитат да ви защитят? — попита Маккинли.