Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]

Магьосничество

Сред хардийски говорещото население на Архипелага способността да се прави магия се приема за вроден талант, като музикалната дарба, макар и много по-рядка. На повечето хора им липсва напълно. При малко хора, може би един на стотина, тя е талант, усвоим с учене. При много по-малко хора се проявява, без да се учи.

Дарбата за магьосничество се проявява главно в използването на Истинската реч, Езика на Сътворението, в който името на едно нещо е самото нещо.

Тази реч, която е вродено присъща за драконите, може да се учи от човешки същества. Някои, малко на брой хора, са родени с неучено познание поне на няколко думи от Езика на Сътворението. Неговото изучаване е в основата на преподаването на магия.

Истинското име на една личност е дума в Истинската реч. Съществен елемент в таланта на вещицата, заклинателя или магьосника е силата да разпознае истинското име на едно дете и да му даде това име. Знанието може да бъде породено и дарът получен само при определени условия, в подходящото време (обикновено в началото на юношеството) и на подходящо място (извор, речен вир или бързей).

Тъй като името на лицето е самото лице, в най-буквалния и абсолютен смисъл, всеки, който го знае, притежава над лицето истинска власт, власт на живот и смърт. Често едно истинско име изобщо не се знае от никой друг, освен от даващия го и от притежателя, като и двамата го пазят в тайна през целия си живот. Силата да даваш истинско име и задължението да го пазиш в тайна са едно цяло. Истински имена са били издавани, но никога от далия името.

Някои хора с голяма вродена и придобита с обучение сила са в състояние да разкриват истинското име на друга личност или понякога дори да го разбират неволно. Такова знание е изключително опасно, тъй като с него може да се злоупотреби. Обикновените хора — и драконите — пазят истинските си имена в тайна; чародеите крият и бранят своите с помощта на заклинания. Моред не е могъл дори да започне битката със своя Враг, докато не видял името на Врага си изписано в праха от падащия дъжд. Гед е успял да принуди дракона Йевод да му се подчини, след като е открил с помощта на чародейството и на научните си познания истинското име на Йевод, скрито под столетни пластове от лъжливи имена.

Преди времето на Моред магьосничеството било див и необуздан талант. Самият той, едновременно и крал, и магьосник, превърнал изкуството на магиката в интелектуална и морална дисциплина, като събрал чародеи, които да работят заедно в кралския двор за общото добро и да изучават етичните основи и ограничения на дейността си. Тази хармония, общо взето, преобладавала при царуването на Махарион. В Тъмното време, при липсата на какъвто и да било контрол върху магическите сили и повсеместната злоупотреба с тях, магиката си спечелила лоша слава.