![Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]». Краткое содержание книги:
Съветникът-магьосник на Махарион и негов неразделен приятел бил един човек от простолюдието, „безотчи“, безбрачен син на една вещица от вътрешен Хавнър. Той е най-любимият герой на Архипелага и историята му е разказана в „Подвигът на Ерет-Акбе“, който бардовете пеят на Дълготрайния танц.
Дарбите на Ерет-Акбе в магиката се проявили още когато бил момче. Изпратили го в кралския двор, за да го обучават тамошните чародеи, а кралицата го избрала за другар на своя син.
Махарион и Ерет-Акбе станали „братя по сърце“. Те прекарали десет години неразделно, в сражения с каргадците, чиито редки набези от Изтока в последно време се превърнали в продължително колонизиращо и носещо робски гнет нашествие. В продължение на едно поколение или повече Венуей, Торхивън и Ториклите, Спийви, Перегал и части от Гонт били под каргадска власт. При Уей Шелиет Ерет-Акбе сътворил могъща магия срещу каргадските сили, които акостирали при блатото на Уей с „хиляда кораба“ и пълчищата им нахлували по сушата. Използвайки едно призоваване на Древните сили, наречено Водната вещина (навярно същото, което използвала и Елфаран на Солея срещу Врага), той превърнал водите на Шелиетските аязма — свещени извори и езерца в градините на Владетелите на Уей — в потоп, който помел нашествениците назад към морския бряг, където ги чакала войската на Махарион. Нито един кораб от флотилията не се завърнал в Карего-Ат.
Следващият противник на Ерет-Акбе се оказал магьосник, наречен Повелителят на огъня, чиято сила била толкова голяма, че удължил деня с пет часа, въпреки че не успял да изпълни клетвата си — да спре слънцето по пладне и да прогони завинаги тъмнината от островите. Повелителят на огъня приел драконов облик, за да се срази с Ерет-Акбе, но накрая бил сразен с цената на горите и градовете на Илиен, които подпалил по време на битката.
Възможно е Повелителят на огъня всъщност да е бил дракон в човешки облик; твърде скоро след неговата гибел Орм, Великият дракон, който преди това надвил Ат, повел пълчища от своя вид да опустошат западните острови на Архипелага — навярно за да отмъсти за Повелителя на огъня. Тези огнени налети предизвикали голям ужас и стотици морски съдове пренесли бягащите хора от Палн и Семел до Вътрешните острови; но драконите не причинявали толкова щети, колкото каргадците, и Махарион преценил, че непосредствената опасност е на изток. Докато самият той заминал на запад да се срази с драконите, изпратил Ерет-Акбе на изток, за да се помъчи да установи мир с краля на Каргадските земи.
Херу, кралицата-майка, дала на пратеника пръстена, който Моред дарил на Елфаран; съпругът й Аймал й го подарил в деня на бракосъчетанието им. Той се предавал от поколение на поколение потомци на Сериад и се превърнал в най-скъпото им притежание. На него била гравирана фигура, неизписана никъде другаде, Обвързващата руна или Руната на мира, за която се вярвало, че осигурява мирно и справедливо управление. „Нека кралят на Каргад носи пръстена на Моред“, казала кралицата-майка. Така, понесъл най-щедрия от всички възможни дарове като знак за мирни намерения, Ерет-Акбе потеглил сам за Града на кралете на Карего-Ат.
Там бил посрещнат гостоприемно от крал Торег, който след потресаващата загуба на флотата си бил готов да призове за примирие и да се оттегли от окупираните хардийски острови, стига Махарион да не потърси възмездие.
Каргадската кралска власт обаче се намирала под влиянието на върховните жреци на Боговете-близнаци. Върховният жрец на Торег, Интатин, който се противопоставял на всякакво примирие или споразумяване, предизвикал Ерет-Акбе на дуел по магьосничество. Тъй като каргадците не практикували чародейството така, както го разбирали хардийците, Интатин трябва да е прилъгал Ерет-Акбе в някое място, където Древните сили на земята са отнели силите му. Хардийската „Подвигът на Ерет-Акбе“ разказва само за „борбата“ между героя и върховния жрец, докато:
Дъщерята на „мъдрия крал Торег“ измъкнала Ерет-Акбе от неговия транс или от оковалото го заклинание и той възвърнал силата си. Дал й половината от Пръстена на мира, която останала при него. (От нея тя се предавала на потомците й над петстотин години до последните наследници на Торег, брат и сестра, прогонени в изгнание на един пустинен остров на Източния разлив; а сестрата го дала на Гед.) Интатин задържал другата половина от счупения Пръстен и тя „потънала в мрака“ — тоест била скрита във Великата съкровищница на Гробниците на Атуан. (Там Гед я намерил и след като съединил двете половини, а с тях и Руната на мира, двамата с Тенар върнали Пръстена в Хавнър.)