61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Бръкни в джоба си! — беше първата ѝ реакция. Доста неочаквана.
— Защо? — попита той.
— Извади револвера.
— Сега вече може, така ли?
— И още как. Даже е задължително. Лошият те е видял.
— Кога?
— Когато си бил сам в къщата заедно със Солтър. Разполагал е с пет часа.
— Той не дойде. През цялото време е бил в затвора.
— Предположение. Не знаем дали наистина е било така. Би могъл да се появи на сборния пункт, а после да изключи радиостанцията си и да се върне обратно. Всъщност ние не знаем дали изобщо са направили проверка. Със сигурност такава проверка е предвидена в плана, но кой може да гарантира, че действително е извършена — особено при такава суматоха?
— Както и да е. Аз не съм го видял.
— Но той не го знае. И е стигнал до заключението, че след като той те е видял, значи и ти си видял него. От което следва, че ще пожелае да те отстрани.
— Само предположения.
— Помисли добре, Ричър. Какво може да попречи на този човек да направи всичко възможно, за да се измъкне? Той е застрелял трима души, и то от близко разстояние. С оръжие, което ще изчезне веднага след като изстреля четвъртия куршум, запазен за теб. А после спокойно ще се прибере у дома и никой не може да го обвини в каквото и да било.
— Аз все още не знам кой е той.
— Но той не го знае. И не е сигурен дали в даден момент няма да стигнеш до него. Ти си последното препятствие, което трябва да отстрани.
— Защо тогава все още не се е появил?
— Защото чака благоприятната възможност. Това е единствената причина. Към теб ще подходи внимателно. Далеч по-внимателно в сравнение с другите. Адвокатът е бил наивник, Питърсън е бил непохватен, а Солтър — една безпомощна възрастна жена. Но ти си различен.
— Не чак толкова.
— Трябва да се изтеглиш в Рапид Сити. Да се скриеш добре и да поискаш среща с ФБР.
— Не разполагам с превозно средство.
— Но разполагаш с телефона, който използваш в момента. Прекъсни връзката и се свържи с ФБР. А после вземи всички предпазни мерки и чакай да се появят.
Той не отговори.
— Ще го направиш ли? — попита Сюзан.
— Съмнявам се.
— Знаеш много добре, че отговорността за тези хора не е била твоя.
— Кой го казва?
— Всичко щеше да се случи и ако ти не беше там. Шансът, че си попаднал в това градче, е едно на милион.
— Питърсън беше добър човек. И добро ченге. Искаше да стане още по-добър. Беше от хората, които съзнават, че не знаят всичко. Харесвах го.
Сюзан замълча.
— Харесвах и мисис Солтър — добави Ричър. — Истинска благородничка от миналото.
— Трябва да се махнеш от там. Врагът има числено преимущество. Платон няма да бъде сам.
— Надявам се да е така.
— Опасността е голяма.
— За него — промърмори Ричър.
— Помниш ли едно филмче, което си гледал като дете? — внезапно попита Сюзан. — За някакво чудовище в лагуна.
— Това още ли стои в досието ми?
— Да, в индекса на гърба.
— И ти го прочете?
— Бях заинтригувана.
— Те го възприеха погрешно. Освен това ми конфискуваха ножчето и много ме ядосаха.
— В какъв смисъл го възприеха погрешно?
— Не съм бил никакъв генетичен мутант. Родил съм се уплашен колкото всички други. Дори повече. Нощем ревях от страх като останалите. Но в един момент ми писна и започнах да тренирам волята си. Съвсем целенасочено. Успях да превърна страха в агресия. Не ми беше трудно.
— На шестгодишна възраст?
— Не. Когато го направих, бях вече трениран. Започнах на четири и приключих на петия си рожден ден.
— Това ли правиш в момента? Превръщаш чувството за вина в агресия?
— Дал съм клетва. Същата, която си дала и ти. Да се боря с всички врагове, вътрешни и външни. По всичко личи, че тук съм изправен срещу представители и на двата вида. Платон и корумпираното ченге.
— В клетвата ти има известно отклонение.
— Няма никакво отклонение. И никога не е имало.
— Между другото как стана така, че едно шестгодишно момче се е снабдило с джобно ножче? — попита тя.
— А ти не си ли имала?
— Не, разбира се.
— А сега имаш ли?
— Не.
— Трябва да си доставиш.
— А ти трябва да заминеш за Рапид Сити и да се погрижиш за себе си.
— Не разполагаме с достатъчно време.
— Ти нямаш никакъв юридически статут там.
— В такъв случай прибави още една отметка в досието ми. За да им спестиш усилията. Едно ксерокопие ще свърши работа. Всъщност не едно, а три. За ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и местната полиция в Южна Дакота. Изпрати им ги още тази нощ.
— Не разсъждаваш правилно. Самонаказваш се. Не можеш да победиш всички. И не е нужно.