Обвинението

Марино пак грабва слушалката и почва да бълва змии и гущери, понеже апаратът няма устройство, което да показва кой последен се е обаждал. В моргата никога не ни се е налагало да знаем кой точно е звънил. Марино натиска бясно няколко бутона и слуша. Записва си някакъв телефонен номер и го набира.

— Да. Кой е? — пита той. — Къде? А някой друг да се е обаждал преди малко? Видяхте ли? От апарата, където говорите. Да, да. Ама не ти вярвам, кретен такъв.

Марино тръсва слушалката.

— Мислиш, че е същият, който се е обаждал тук ли? — пита го объркан Тери. — Успя ли да го откриеш?

— Позвънил е от уличен телефон. При бензиностанцията на „Тексако“ на кръстовище Мидлотиън. Така поне твърдеше онзи. Не знам дали е същият. Какъв му беше гласът? — приковава с поглед Марино стоматолога.

— Звучеше ми младежки. Но може да ми се е сторило. Не знам. Кой е този Бентън Уесли?

— Мъртъв е. — Пресягам се да взема скалпел, сменям върху дъската за рязане острието, а старото пускам в яркочервения пластмасов съд за опасни отпадъци. — Беше ми приятел, много добър.

— Ах, отрепката му с отрепка, да погажда такива гадни шегички! Откъде знаят номера тук?

Марино е разстроен. Не може да си намери място от яд. Иска да открие човека, който се е обадил, и да го фрасне по мутрата. Притеснява се, че може би го е направил синът му, какъвто е мръсник. Разчитам го по очите му. Мисли си за Роки.

— Взели са го от указателя на държавните учреждения в щата.

Започвам да разрязвам кръвоносните съдове, прекъсвам сънните артерии съвсем ниско и минавам към слабинните артерии и вени по тазобедрената кост.

— Само не ми казвай, че някъде в указателя пише „Морга“.

Марино подхваща старата песен на нов глас. Стоварва вината върху мен.

— Мисля, че номерът е някъде при телефоните на погребалните бюра.

Срязвам тъничкия плосък мускул на диафрагмата и освобождавам органите от гръбначния стълб. Бели дробове, черен дроб, сърце, бъбреци, далак трептят в различни отсенки на червеното, докато ги оставям върху дъската и с лека струя студена вода отмивам кръвта. Забелязвам по сърцето и белите дробове малки кръвоизливи: тъмни точици като от убождане с игла. Знам, че се наблюдават при хора, чието дишане е било затруднено малко преди смъртта или по време на нея.

Тери донася черната чанта при масата и я слага върху количката. Вади зъболекарско огледалце и оглежда устата на мъртвеца. Работим, без да продумваме, затиснати от тежестта на онова, което току-що се е случило. Взимам по-голям скалпел и отрязвам парченца от органите, сетне срязвам и сърцето. Сърдечните артерии не са запушени, лявата камера е широка един сантиметър, клапите не са увредени. Сърцето и кръвоносните съдове са здрави, ако не броим малкото удебеление на аортата. Единственото, което ме притеснява за сърцето, е повече от очевидно: по една или друга причина то е престанало да бие. Където и да гледам, не откривам обяснение.