Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Връхлетя върху рамото на врага със страничен „атеми“, единствената му цел беше да го принуди да пусне стареца. Успя, но на висока цена. Краката му се подхлъзнаха по излъсканите дъски на верандата, тялото му сякаш доброволно се отпусна в смъртоносната прегръдка на Ничиреншу. Пред очите му се появиха разноцветни кръгове, после усети как духът на незабравимата Лан се вселява у него и му дава нова, почти свръхестествена сила.
Станал свидетел на смъртта й там, край реката Сумчун, той знаеше, че стъпва върху тънък лед. Но сега това чувство изчезна, може би защото беше успял да сподели мъката си с друг човек, а може би просто от близостта на Ничиреншу…
Светът се превърна в тесен, ослепителен лъч светлина. Забрави за сменените „фу“, забрави за чудесното поведение на милата Камисака. Жаждата за мъст се спусна в съзнанието му като черен воал, вече не можеше да мисли за нищо.
Съществуваха само двамата — той и Ничиреншу. Нямаше ги хората на верандата, нямаше я вилата, нямаше го залива с рубинените светлинки. Нямаше я дори Блис…
Превърна се в свиреп звяр, с остри нокти, зинала паст и примитивен ум, единствената му цел беше да докопа врага и да го разкъса. Това беше резултатът от годините на мъка и самоизтезания, това беше лудостта на бащата, който се беше провалил. Бащата, който считаше себе си не по-малко виновен за смъртта на Лан от физическия й убиец.
Там, край реката Сумчун, той беше успял да зърне последния проблясък на разум в очите й. И беше осъзнал огромната си вина. Мариана беше възрастен човек и все някак успя да се справи с дългите му отсъствия, да се примири с тях. Но Лан беше дете, Лан не можеше да преодолее липсата на баща си. И резултатът беше трагичен.
Сърцето му изстина от мъка, душата му се сгърчи в агония.
През цялото време оттогава насам Джейк бавно умираше. Оттеглянето му от света на живите беше окончателно, безвъзвратно…
Лудо обичаше Лан, но така и не намери начин да й го покаже.
Любовта се изроди в омраза.
Джейк и Ничиреншу.
Продължи да се препъва по верандата, ръцете му сляпо потърсиха опората на перилата. Кракът на Ничиреншу се стрелна напред в смъртоносен „атеми“, тялото на Джейк пъргаво се претърколи встрани и строши дървения парапет. В следващия миг премина във вихрена атака, Ничиреншу се сви приведе й отстъпи. Но това движение беше измамно, тялото му се сви като пружина и връхлетя върху Джейк с котешка пъргавина. Вкопчени един в друг, те се претърколиха през верандата и изчезнаха в мрака.
Ничиреншу се извъртя, ръката му улови дървения перваз. Оказал се под него, Джейк уви краката си около кръста му. Беше сляп за всичко наоколо, доволен, че най-сетне е докопал Ничиреншу. В съзнанието му се настани образът на Лан, окървавеното й лице. В безжизнените й очи се оглеждаше собственото му лице, набраздено от горчиви сълзи.
— Бах-ба… Татко…
Последната думичка, излетяла от устните й. Нея не успя да сподели дори с Блис… И в този миг му беше трудно да я повтори…
— Бах-ба…
Нахвърли се върху Ничиреншу със силата на яростта на самия Дявол. Изобщо не го интересуваше дали ще оцелее, или ще умре. Даваше си сметка единствено за образа на дъщеря си — тъжен, далечен, невероятно скъп… Може би ще продължава да сънува Мариана, но Лан ще бъде в душата му, докато е жив.
Китайците на верандата стояха като парализирани, никой не можеше да помръдне. Смаяни и омагьосани от невероятната сила на омразата между двамата борещи се на живот и смърт мъже. Може би само Зи-лин би могъл да ги спре, но той лежеше проснат по гръб на верандата, а Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун бяха приклекнали до него.
Способна на някакви действия се оказа единствено Блис, която скочи на верандата по стъпките на Джейк. Профуча край опулените китайци и се вкопчи в гърба на Ничиреншу. Но тежестта му беше прекалено голяма, увеличена двойно от тялото на Джейк.
Изкрещя на Джейк да спре, видя как Ничиреншу се готви за мощен ритник и повтори вика си.
Никой не й обърна внимание, сякаш и двамата имаха твърдото намерение да умрат.
Джейк успя да се вдигне нагоре, сега бяха на едно ниво.
Очите им се срещнаха, дъхът им се сля. Каква искрица пробяга между тях? Какви емоции се сблъскаха? И двамата се върнаха към мрачното минало. Ничиреншу си спомни обезобразеното тяло на майка си. Джейк видя лъчите на изгряващото слънце, плъзгащи се по мъртвото лице на момичето, с което така и не успя да се сближи…
После мигът отмина и борбата се възобнови с нова сила. Вкопчен в ръба на верандата, Ничиреншу беше в неизгодна позиция и Джейк незабавно се възползва. Бавно се издигна над тялото на врага, хвана се за дъските и се изтегли нагоре. Получил опора, той освободи ръцете си и нанесе страхотен удар в лицето на Ничиреншу. Онзи се претърколи и изчезна. Задъхан и напрегнат, Джейк реши, че всичко е свършено. Но твърде скоро се убеди колко много греши. Ничиреншу ловко се възползва от инерцията на тялото му, абсорбира силата на удара, собственото му тяло се разлюля като махало. В следващия миг вече беше на верандата, редом с Джейк. Приземяването му се сля с началото на вихрена атака. Джейк се оказа неподготвен за нея и тялото на Ничиреншу с тътен се стовари отгоре му. Получил два жестоки удара в бъбреците, той почти изгуби съзнание.