Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Пристъпваше към къщата пъргаво и безшумно, със заплашителната грациозност на пантера.
Ничиреншу.
Притисната до Джейк, Блис моментално усети как се стягат мускулите му. Пръстите й предупредително се свиха около китката му.
— Недей! — напрегнато прошепна тя. — Идват още хора! Чакал си прекалено дълго, за да провалиш всичко в последния миг!
Джейк знаеше, че е права, но никак не му беше лесно да се спотайва в храстите, само на няколко метра от заклетия си враг. Пред очите му най-накрая изплува сянката на човека, когото беше преследвал по всички точки на земното кълбо в продължение на години. След инцидента при река Сумчун непрекъснато мислеше за него, мечтаеше за този миг…
Хоризонтът на запад пламна в алено, после нощта бързо започна да встъпва в правата си. Джейк напрегна поглед и разпозна мъжете, които бяха излезли на верандата. Това бяха Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун.
— Не разбирам — прошепна той. — Баща ти и Чун са смъртни врагове!
— И аз така си мислех — въздъхна Блис и неволно се запита колко ли още изненади трябва да очаква.
В далечния ъгъл се появиха Ничиреншу и Чудесния Сун, потънали в напрегнат разговор. На алеята спряха нови две коли. От тях слязоха Достопочтения Чен и Акулата Тун — дракон на триадата Хак Сам.
Спряха се един срещу друг и си размениха продължителни погледи. После едновременно тръгнаха към вратата и отново се спряха. Никой от двамата не кискаше да отстъпи, но заедно с това не желаеше до прояви невъзпитание. Джейк изпита чувството, че присъства на комедийна пантомима.
Проблемът разреши Тцун-Трите клетви, който слезе от верандата и подхвърли няколко думи на Достопочтения Чен. Това позволи на Акулата Тун да влезе пръв, без да обижда съперника си. Малко по-късно Тцун махна към вратата и Чен го последва във вътрешността на вилата.
— Събраха се — констатира с въздишка Джейк. В ситуацията обаче имаше нещо странно. Никой от присъстващите не проявяваше желание да започне преговорите, всички се държаха така, сякаш очакваха някого… — Нещо ще стане — усети нещата и Блис. Останаха неподвижни в мрака на нощта. Небето се превърна в черно кадифе, далеч долу блеснаха рубинените светлини на пристигащите танкери. По брега се разхождаха влюбени, лицата им бяха обърнати към бледия диск на изгряващата луна.
Джейк пръв усети вибрациите и извърна глава. От гората се появи черна лимузина и бавно заплува към тях. Спря пред входа, моторът остана включен. От шофьорското място слезе дребен китаец в блестящо син костюм, сакото му беше странно издуто отзад. Револвер, позна безпогрешно Джейк.
Коремът му се сви, косъмчетата на врата му неволно настръхнаха.
Дребният китаец се наведе и отвори задната врата, после протегна ръце напред.
От колата бавно слезе възрастен китаец, шофьорът почтително го подкрепяше. За пръв път в живота си Джейк видя лицето на баща си.
В това беше абсолютно сигурен. Веднага улови приликата си с тези очи и вежди, гледаше ги с вълнението на скулптор, наново открил своя отдавна изгубена творба.
Всичко е истина, въздъхна в себе си той. Историята на Блис е вярна до последната дума. Това не означаваше, че е имал основания да се съмнява в нея, но потвърждението на думите й все пак беше шокиращо.
— Буда! — тихо възкликна Блис. — Това е Ши Зи-лин! Но защо е тук? Присъствието му поставя под заплаха целия „юн-хюн“! Ако драконите на триадите усетят кой е той, всичко ще отиде по дяволите! Какво е наложило личната му поява? Подлага се на огромна опасност! Ако властите научат, ще стане наистина страшно!…
Дребният китаец се наведе към вътрешността на лимузината и извади един бастун. Подаде го на Зи-лин и мълчаливо се върна на мястото си зад волана. Старецът беше оставен да преодолее разстоянието до входа сам, със собствени усилия.
Гостите не направиха опит да му помогнат, тъй като подобен жест би се изтълкувал като дълбоко унижение. Но всички си даваха сметка за присъствието му. Никой не говореше, никой не пиеше, никой не гледаше към морето и небостъргачите по брега…
Зи-лин бавно преодоля каменните стъпала, които водеха към верандата. Тцун-Трите клетви се отдели от групичката и пристъпи крачка напред. Джейк, който не изпускаше от погледа си Ничиреншу, веднага забеляза как онзи се отдръпна от Чудесния Сун, застана редом с Тцун и му прошепна нещо.
По-възрастният мъж мълчеше, но Ничиреншу продължаваше да говори. Джейк не чуваше думите му, но ясно виждаше напрегнатия израз на лицето му.
— Нека Буда ми е на помощ! — изведнъж потръпна той. — Баща ми е резидентът на Ничиреншу!
Зи-лин бавно стъпи на верандата, лицето на Ничиреншу постепенно се изпразни от съдържание. Това беше мигът, в който Джейк напусна укритието си и се втурна през полянката. Краката му ловко заобикаляха стърчащите сред тревата камъни.