Ден нула [calibre 1.48.0]

Коул и Пулър останаха сами. Той стана и закрачи напред-назад.

Строс се появи няколко минути по-късно.

— Моля за извинение, но вие разбирате колко сме разстроени — промълви той.

— Разбираме — отвърна Коул. — Ако желаете, можем да дойдем друг път. Знаем, че ви е много тежко.

— Не, дайте да приключим сега — отвърна Строс и се отпусна на канапето. Най-после запали цигарата си и издуха облаче дим.

— Правим опити да идентифицираме самоубиеца.

— Сигурни ли сте, че не е местен човек? — попита Строс.

— Да, но трябва да се провери.

— Имате ли представа защо някой би пожелал да навреди на Дики? — попита Коул.

— Никаква. Дики нямаше врагове, а само приятели. Повечето от тях са членове на мотоклуба.

— Работеше ли някъде? — попита Пулър.

— Ами… Не, в момента не.

— А преди това?

— В Дрейк не се намира лесно работа.

— Е, все пак «Трент Експлорейшън» развива дейността си тук, а вие сте изпълнителен директор на компанията.

— Да, но Дики не желаеше да работи в нея.

— Защо?

— Нашата дейност просто не го интересуваше.

— Значи вие сте го издържали, така ли? — попита Пулър.

— Моля? — разсеяно го погледна Строс. — Е, да, може да се каже. От време на време му давах пари, освен това живееше при нас. Беше единственото ни дете, вероятно сме го поразглезили. — Замълча, дръпна за пореден път от цигарата си и добави: — Но не заслужаваше да бъде убит.

— Естествено — кимна Коул.

— Вероятно на даден етап ще се наложи да претърсим стаята му — рече Пулър.

— Не тази вечер, разбира се — добави Коул.

— Той спомена пред мен, че са го изхвърлили от армията…

Строс го изгледа гневно, но каза:

— Така е, за съжаление.

— Кое по-точно? Изхвърлянето или обратните му наклонности?

— И двете — откровено отвърна Строс. — За такива като Дики животът в малко градче никак не е лесен.

— Той беше добро момче — каза Пулър. — Имаше желание да направи каквото трябва.

— Какво имате предвид?

— Помагаше ни в разследването — поясни Коул.

— Как?

— Просто ни помагаше.

— Затова ли са го убили?

— Не знам.

— Колко хора умряха напоследък, господи! Мислите ли, че има връзка между тези убийства?

— Да — кимна Коул.

— Защо?

— Не мога да навлизам в подробности.

След кратко колебание Пулър реши да смени темата просто защото времето им изтичаше.

— Открихте ли нещо за онези разрешителни? — попита той.

— Свързах се с офиса, който отговаря за тях — отговори с малко забавяне Строс. — Отговориха ми, че началникът на смяната е поискал и получил разрешение за взривяване. Но е имало някаква засечка при предупреждението. То се е забавило и човекът издал заповед да започват. Това не се случва често, но все пак се случва.

— Кой е знаел за началния час?

— Аз, началникът на смяната. И още много хора в «Трент».

— А Роджър?

— Нямам представа — поклати глава Строс. — Но ако е имал интерес, със сигурност не е било проблем да научи.

Коул стана и му подаде визитката си.