![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Пулър!
Познат глас. Отдясно.
— Насам, но внимавай! — извика в отговор той. — Двама мъртви, единият е снайперист. Може да има и други.
— Може ли да се приближим? — прозвуча гласът на Коул десет минути по-късно.
Пулър се огледа за последен път.
— Добре.
След още няколко минути зърна Коул и двама полицаи.
— Пулър?
— Твое дясно — отвърна той и напусна укритието си.
Тримата се приближиха и наобиколиха труповете. Пулър се наведе и преобърна тялото на снайпериста.
— Осветете го — заповяда той.
— Това е онзи, който се представяше за Тредуел! — извика Лу, единият от помощниците.
— Предполагах — кимна Пулър и се изправи.
— Как така?
— Отговаря на описанието, което ти му направи. Сега вече знаем, че умее да убива и от разстояние.
Лу погледна към другото неподвижно тяло.
— Какво си му направил?
— Убих го — простичко отвърна Пулър. — Преди той да ме убие.
— Онзи в двора на пожарната е Дики Строс — обади се Коул.
— Знам.
— Какво е търсил тук?
— Имахме среща.
Тя се наведе над обезобразените ръце на снайпериста.
— Ти ли го подреди така?
— Посегна към оръжието си — кимна Пулър. — Помислих, че нарочно, за да ме принуди да го застрелям. Не го направих и той се самоуби. Трябваше да предвидя и този вариант. Но е трудно да попречиш на някой, който е решил да сложи край на живота си и държи пистолет.
— Така е — кимна тя.
— А сега да отцепим местопрестъпленията — огледа се Пулър. — Повикай Лан Мънро и всички останали, които са ни нужни. После ние с теб ще си поговорим.
— За какво?
— За много неща.
76
Пулър се отби за малко в мотела и пое към дома на Коул. Тя го посрещна на вратата и го поведе към кухнята.
— Имам бира, искаш ли?
— Не, не ми се пие.
Седнаха срещу прозореца, който гледаше към задния двор. Беше горещо и влажно, а климатикът на стената не вършеше повече работа от онзи в мотела.
— Отскочих до работното място на Тредуел — започна Коул. — Колегите му твърдят, че от склада не липсва нищо. Нямат представа откъде са се появили следите от волфрамов карбид в къщата му, тъй като изобщо не работят с подобни вещества.
— Значи нищо, така ли?
— Нищо.
— Аз открих причините за съществуването на лабораторията за метамфетамин.
— Какви са?
Той разказа какво е намерил в сградата на пожарната.
— По дяволите! — възкликна тя. — Значи клубът «Ксанаду» се занимава с разпространение на дрога?
— Така изглежда — кимна Пулър. — Но това не ни помага с нищо, а времето тече.
— Какво искаш да кажеш?
Той ѝ предаде част от разговора си с Джо Мейсън. За газопровода под управлението на Трент, за атомната електроцентрала, която по всяка вероятност бе истинската мишена на терористите. Накрая спомена и за финансовите проблеми на Роджър Трент.
Тя го изслуша, остави бирата си на масата и се облегна назад.
— Не знам какво да кажа. Джийн никога не е споменавала, че имат парични проблеми. Какво по-точно сподели с теб?
— Според мен беше момент на слабост. Аз не съм член на семейството. Може би не е искала да те безпокои, а може би просто се срамува да признае, че отново я заплашва бедност.
— Искаш ли да хапнем нещо? Изведнъж огладнях!
— Не е време за ядене, Коул. Разполагаме с по-малко от два…
— Трябва да правя нещо, Пулър — прекъсна го с треперещ глас тя. — Нещо нормално, например да приготвя сандвичи. Иначе ще полудея! Никога не съм допускала подобен развой на събитията. Такива гадории не могат да се случват в градчета като Дрейк!
— Добре, добре. Нека ти помогна.
Направиха сандвичи с пуешко и кисели краставички. Захапаха ги на крак, направо пред печката.
— За какво си мислиш? — тихо попита тя.
— Стрелецът е знаел какво прави — замислено отвърна той. — Първокласна пушка, отлично подбрани муниции. Избира добра позиция, ликвидира мишената и почти успява да изчезне. Аз го изпреварих донякъде по случайност и благодарение на малко късмет, въпреки че се смятам за експерт в издирването и проследяването. Партньорът му също беше добър. Не колкото мен, но все пак добър.