Кралска кръв

— В писмото не пише нищо за нея. Парин Кларк е главният ни представител там и той е написал доклада. Не споменава нищо за Ситрин.

— Но тя е в Камнипол — настоя Маркъс с все по-студен глас. — С него.

— Пътувала е с него, но повече не знам. И да е добре, и да е мъртва, и да е изчезнала, Парин не би хабил място в писмото за такива дреболии. Това не ти е клюкарска брошура. А информация, която ще ни донесе пари. Пратил ни е най-важното и сега от нас зависи да се възползваме и да изстискаме най-голямата възможна печалба за банката.

— Отивам при нея — каза Маркъс. — Сама се оправяй с договорите.

— За бога, Уестер — каза Пик, — Камнипол е далече. На седмици път с бърз кораб и още повече по суша. Докато стигнеш там, всичко ще е приключило. А може и да е приключило вече, защото писмото е отпреди дни. Може целият град да е изгорял до основи. Така или иначе, нашата работа е тук.

— Не съм съгласен — каза Маркъс.

— Аз пък не съм съгласна, че съм единствената хубава жена в град, пълен с дребни и кльощави мъже — каза Пик, — но това не променя ситуацията. Магистрата е в Камнипол, а ние сме тук. Ако искаш да се погрижиш за нея, погрижи се за нещата, които са ѝ важни. И за които ти се плаща.

И вдигна от писалището купчина документи. Договори. Запитвания и споразумения. Ярдем се изкашля многозначително и Маркъс с усилие свали ръка от дръжката на меча си. Шуртенето на водата по улицата вън и виещият вятър запълниха тишината. Пик му връчи документите. Бавно и против волята си Маркъс ги взе.

— Опасна работа е това — каза Пик. — Никой да не ги вижда, освен теб и Ушите.

— Ушите?

— Има предвид мен, сър.

— А.

— Зарежи всичко друго — каза Пик. — Ако се справиш с тази задача, ще имаме достатъчно печалба да осигурим съществуването на банката за година напред. Имената на получателите са написани на договорите. Гледай да не попаднат в чужди ръце. Хайде, тръгвайте.

Маркъс разлисти договорите, после кимна и каза:

— Трябва да ги приберем в нещо, иначе ще се намокрят.

Ярдем стана. Държеше кожена чанта в едната ръка и голям плик от намаслена кожа в другата. Маркъс ги взе, прибра документите в плика, а плика — в чантата. Пик скръсти ръце, черните ѝ очи гледаха доволно.

— Гледай да не се издъниш — каза тя.

— Ще направим каквото трябва да се направи — каза Маркъс. — Ярдем?

— Идвам, сър.

Маркъс излезе под проливния дъжд. Капките удариха лицето му, влязоха му в очите. Ярдем тръгна до него.

— Ушите?