Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
Забелязвайки Ариста, Ейдриън скочи от коня и изтича при нея. Принцесата едва дишаше, силите я напуснаха. Треперейки, тя падна на колене. Ейдриън я прегърна и й помогна да се изправи.
- Градът е ваш, Ваше Височество - рече той.
Тя хвърли меча на Емъри, обви ръце около врата му и заплака.
ГЛАВА 17
ДИГЪН ГАУНТ
Дъждът спря. Слънцето, тъй дълго държано в сянка, отново се възцари на яркосиньото небе. Не му отне много време да напече отново.
Ейдриън вървеше сред окаляните тела, търсейки оцелели. Отвсякъде долитаха приглушените хленчове на съпруги, майки, бащи и синове. Семейства извличаха близките си от кървестата пихтия и ги отнасяха у дома, където да ги умият и погребат. Ейдриън се вцепени, виждайки доктор Герънд да затваря празните очи на Карат. Недалеч Адам се бе облегнал на стената на оръжейната. Изглеждаше като че просто минаваше оттам и бе поспрял да отдъхне.
- Насам!
Забеляза жена с дълга руса коса да го вика. Ейдриън бързо отиде при нея. Тя бе приклекнала над тялото на имперски войник.
- Още е жив - рече тя. - Помогни ми да го извлечем. Не мога да повярвам, че никои не го е видял.
- О, сигурен съм, че са го видели - отвърна боецът, плъзвайки ръка под коленете и гърба на войника.
Положи мъжа на верандата на търговеца на сребро. Жената изтича до кладенеца да донесе прясна вода.
Ейдриън свали окървавената си риза.
- Ето - каза той, подавайки я на жената.
- Благодаря ти - отвърна тя. Взе плата и започна да го напоява в кофата. - И нямаш нищо против, че използвам това да помогна на имперски стражник?
- Баща ми ме научи, че човек е враг, само докато падне.
Тя кимна:
- Баща ти звучи като мъдрец - изстиска плата и започна да почиства лицето и гръдта на войника, дирейки раната.
- Беше. Впрочем аз съм Ейдриън.
- Миранда - отвърна тя. - Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ти, че ни спаси. Предполагам националистите са надвили лорд Дърмонт?
Ейдриън кимна:
- Нямаше кой знае каква битка. Сварихме ги да спят.
Сваляйки ризницата на войника и разкъсвайки туниката му, тя обърса кожата и откри дупка, от която се процеждаше кръв.
- Надявам се ризата не ти е особено скъпа - каза тя на Ейдриън, разкъсвайки въпросната на две. Едната половина използва за превръзка, а другата пристегна около кръста на мъжа. - Дано това да спре кървенето. Няколко шева също биха били от полза, но се съмнявам, че точно сега ще се намери игла за него.
Ейдриън огледа мъжа.
- Струва ми се, че ще оцелее, благодарение на теб.
Това извика лека усмивка на устните й. Тя потопи окървавените си ръце в кофата и наплиска лице. Хвърляйки поглед към площада, жената промърмори:
- Толкова много мъртви.
Боецът кимна.
Очите й попаднаха на Карат; тя затули уста и рече просълзено:
- Той ни беше от такава полза. Някой каза, че бил крадец, ала днес той беше герой. Кой би си помислил, че и крадците ще помогнат. Видях лидерът им, Гланц, да прострелва шерифа.
Ейдриън се усмихна:
- Ако го попиташ, ще ти каже, че грешиш.
- Крадци със сърца, кой би си помислил? - рече тя.
- Аз не бих бил тъй краен.
- Нима? Тогава къде са лешоядите?
Ейдриън погледна към небето, сетне, осъзнал глупостта си, поклати глава.
- Имаш предвид обирджиите? - огледа се. - Права си. Изобщо не бях обърнал внимание.
Тя кимна. Медальонът на Ейдриън проблесна на слънцето и привлече вниманието й.
- Откъде имаш това? - посочи Миранда.
- От баща ми.
- Баща ти? Наистина ли? По-големият ми брат има същия.
Сърцето на Ейдриън подскочи.
- Брат ти има същия медальон?
Тя кимна.
Ейдриън огледа площада, внезапно разтревожен.
- Той...
Тя помисли за миг.
- Не мисля така - каза Миранда. - Сърцето ми подсказва, че е още жив. Ейдриън се опитваше да обуздае пощурелите си мисли.
- На колко години е брат ти?
- Трябва да е около четиридесетте, предполагам.
- Предполгаш?
Тя кимна:
- Никога не сме празнували рождения му ден, което винаги беше малко странно. Майка ми го осинови. Тя е акуширала при раждането му и... Нещата не са се развили особено добре. Мама пазеше амулет точно като твоя и му го даде като наследство в деня, в който той напусна дома.
- Какво искаш да кажеш с това, че не се развили добре? - поинтересува се Ейдриън.
- Родилката умряла. Случват се такива неща, знаеш. Майки непрекъснато умират при раждане. Не е толкова необичайно. Случва се. Трябва да потърсим още ранени...